мъгла

След като поставиха новата коледна украса, нетърпеливо зачаках дъжда да измие улиците на града. Когато това се случи, в краткия отрязък между нощта и деня, бях под светлините на шарените лампички, в центъра на Бургас.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

В киното, когато действието се развива в гора, задължително условие е да има лъчи. Това става с много пушек и ярки прожектори. На практика, обаче, подобно явление в естествени условия се случва рядко и продължава съвсем кратко.

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Не случайно Сливен носи името Града на ветровете. Горе, на 1000 метра височина, вятъра така се завихря около скалите на Карандила, че едва успявах да се удържа, какво остава да снимам.

Поредна вечер града тънеше в мъгла. Отлична възможност да отскоча до светещия кораб на кръговото, който така и не бях снимал досега.

Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена. Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчиви лъчи докоснат шарените дървета.

Гложенският манастир ми наподобява на тези в Метеора, като архитектура и разположение.

Така е нареречен каньона на река Вит. Каква е историята не знам, но определено си струва да посрещнеш изгрева тук.

Галерия: Червената стена

Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.

В сутрини, като тази, не знам дали съм буден или продължавам да сънувам.

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.