къщи

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Отдавна се каня да посетя Жеравна през зимата, когато снега е обсипал тесните улички и е навял снежни козирки по покривите. Разбира се, идилията можеше да бъде пълна, ако беше натрупало повече и вместо следобед се бях озовал тук по съмване, преди снега да бъде отъпкан.

Къде ли не съм бродил из Странджа - по изоставени пътища, гори, долове... в дъжд, пек, сняг. Все търсих нещо специално, но така и не го намерих там. Ето защо се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, съществуващи в своя реалност, потънали в забвение от векове.

Тези дни страстите покрай събарянето на незаконни пристройки в Несебър се нажежиха. В самия град напрежение не се усещаше, беше тихо и спокойно, типично за ноември.

Празните созополски улици са рядко явление, но след летния сезон градчето изпада в летаргия и опустява. С падането на нощта, дори и постоянните обитатели - котараците и гларусите, липсват.