крепост

Във втората част на текст-драйв пътуването ми с новия Фокус, се отправям към северозападния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем спирам в Котел.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Древната крепост е едва на 40 километра от Бургас, но да си призная, досега не бях стъпвал там.

Сакар е куполообразна планина между Тунджа и Марица. Пейзажът се състои повече от хълмисти поляни и разпръснати села по граничната бразда, където по протежението и се извисяват военни вишки. Няма нищо общо с гъстите горски масиви на Странджа, и пак за разлика от Странджа граничните пунктовете зад кльона не функционират отдавна. На много по малко места (въпреки по-голямата територия) се среща гранична полиция, която спира избирателно за проверка, а не всяка преминаваща кола. Обяснявам си това с откритата територия, където отдалече могат да се забележат нашествениците, друго не ми идва на акъла.

Като жител на Югоизточна България и поради липса на каквато и да била връзка с диагонално противиположната Северозападна България, досега тази част оставаше тотално пренебрегната от мен. Но, един уикенд, в края на април, когато пролетта настъпва с пълна сила и всичко живо цъфти, без много да му мисля напълних резервоара и отпраших към Видин.