крайпътен пейзаж

Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.

Смрачи се внезапно. Предупредителен гръм разтвори небесната паст и се заизлива бесен порой. Бях на сухо в колата, която се поклащаше от ураганния вятър, като малка лодка в океана. Дъждът спря и също така внезапно се проясни. В края на пътя блесна двойна дъга.

Пренасям се назад във времето, когато пътувам по третокласните пътища. Покрай пътя изникват селца забравени от бога, малко да се отклоня и попадам в земи, обитавани единствено от духовете на предците ни.

Близо до подбалканския път в два големи язовира Жребчево и Копринка има по една потопена стара църква. Навремето те са пренадлежали към близките села, но след заливането на водоемите са попаднали в границите им и са били изоставени завинаги.

Откакто поднових стария велосипед с нов съм неудържим в изследването на Странджа по нейните безкрайни черни пътища.

Там, на брега на езерото, храбър рибар буйните тръстики е разчистил, за да направи брод в спокойните води, където вкусна риба плува.

Пътуването от Бургас до София е екстремно преживяване, наситено с негативни емоции. Ако имате достатъчно време за губене, променете маршрута си от Карнобат до Сливен с няколко километра по-нагоре, през подбалкана. Това със сигурност ще ви осигури поне една доза позитивен заряд.

Първият ден на пътуването шофирах изцяло нощем и не успях да разгледам пейзажа на северо-източна Гърция. Съмна се малко преди да стигнем Солун. За разлика от нас, през празничните дни Гърците не обичат да отварят магазините си, всички вкупом почиват. Ден след коледа градът изглеждаше необичайно пуст.

Край бургаския к-с "Меден Рудник" има два хълма, единият от които се нарича "Шилото". Самият хълм изглежда така, сякаш е нахапан отгоре, а отстрани мина активно извлича скална маса от него. Като оставим настрани тези подробности, от Шилото се разкрива великолепна панорама към Бургаския залив и езерата Мандра и Вая.

Още един хълм "исполин" по южното черноморие, от който цар Симеон І е наблюдавал и ръководил Ахелойската битка през 917-та година.

Източните Родопи мe впечатлиха най-силно. Минавайки през селца, които са без табели, но с идеални пътища, имах чувство че се намирам в друга страна.

Язовир Батак рано сутрин.

Този ден премина повече в пътуване отколкото в снимане. Посоката беше към Родопите без идея накъде по-точно. Добре че взех палатка и спален чувал за по-сигурно.

Местност, покрай която колите прелитат на път към южното черноморие.

Тук, в югоизточна България също си имаме планина, която не се отличава с високи върхове, а с гъсти гори и уникални местности.