крайбрежие

Както е нормално за гръмотевична буря, притъмня внезапно и в далечината започнаха да присвяткат мълнии.

След като бурята се навилня и изпотроши каквото може, покрай морето се възцари ледено спокойствие.

Бурно януарско море, край Странджанския бряг.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Преди да замина за Португалия набързо проучих къде в близост до Лисабон крайбрежието е подходящо за морски пейзажи. Мястото еднозначно се оказа нос Cabo da Roca, в мой превод Каменния нос.

Струва си раното ставане в утрини, като тази.

Един ветровит февруарски ден край бурното море.

Морски пейзажи из скалистото крайбрежието на юг от Созопол.

Бях наясно, че изгрева край морето няма да е нищо особено, заради липсата на облаци, но въпреки това с Христо (prozac1) поехме по тъмни доби на юг, към Ахтопол. Като дестинация избрахме къмпинг Делфин, където фото изкушения почти липсваха.

Морето неуморно се бори със скалите край нос Хумата, а насреща е остров св. Тома, по-известен като Змийския.

Страшно е да си в такъв момент край морето. Вятърът фучи с бясна сила, издухва вълните и хвърля ледени пръски в и без това студения въздух.

Обичам времето да ме изненадва. Както беше притъмняло, в облаците се отвори пролука и слънцето обагри със златна светлина скалите.

Иска ми се да съм край морето, когато е в пълната си ярост, със страховити вълни разбиващи се в скалите на някой пуст бряг.

Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.