изпарения

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Лятото отмина. С него от язовира си заминаха и сезонните му обитатели - рибари, гъбари, билкоберачи, отпускари. Местата за бивакуване са свободни, цари тишина.

Язовирите в този район на Родопите са ми любими заради високата надморска височина и красивите вечно зелени иглолистни гори.