изгрев

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Толкова бях идеализирал във въображението си тази дупка, че сблъсъка с реалността ми нанесе трайни физически и психически емоции.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Във втората част на текст-драйв пътуването ми с новия Фокус, се отправям към северозападния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем спирам в Котел.

След южното черноморие, където времето сякаш бе спряло, ден по-късно се озовах на северния бряг, в царството на ветровете.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

Струва си раното ставане в утрини, като тази.

Проходът тънеше в гъста мъгла, а дърветата бяха надвиснали от тежестта на снега. Заизкачвах се по 894-те стъпала към паметника, и малко преди него се озовах над облаците. В далечината, над тях, едва успяваше да пробие самотен връх.

Бях наясно, че изгрева край морето няма да е нищо особено, заради липсата на облаци, но въпреки това с Христо (prozac1) поехме по тъмни доби на юг, към Ахтопол. Като дестинация избрахме къмпинг Делфин, където фото изкушения почти липсваха.

Морето неуморно се бори със скалите край нос Хумата, а насреща е остров св. Тома, по-известен като Змийския.

Лесопарк Липник се намира близо до Русе. Това, вероятно, е един от най-благоустроените градски паркове. Има си от всичко по много - гора, полянки, алеи и красиво езеро с живописна пътечка през него, сякаш плочките са над водата.

Галерия: Пътечка в езерото

Не съм подозирал колко впечатляваща може да е река Вит и особено нейния каньон, наречен Червената стена. Щом го зърнах, вече знаех че ще дочакам до сутринта, когато над реката заплуват облаци и първите слънчиви лъчи докоснат шарените дървета.