залез

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Чисто нови, прясно навити, разпръснати надлъж и нашир бали из току що ожънатото поле. По залез, след залез, от високо и ниско, от близо и далече.

Във втората част на текст-драйв пътуването ми с новия Фокус, се отправям към северозападния край на България. От Белоградчик отбивам през Годеч, от там за Велико Търново. Пътем спирам в Котел.

Началото на юли е сезона на лавандулата, а както знаем, тя се отглежда най-вече в предбалкана. Без идея къде точно са тези полета, къде ще нощувам и какво ще снимам по изгрев, взех новия Фокус и отпраших в неизвестното.

Кърваво червени цветя с крехки стъбла, също като плевел, са плъзнали навсякъде. Поникват внезапно и докато човек привикне с тях, вече ги няма.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

Облачното време с нищо не предвещаваше поразителен залез. За мой късмет, слънцето някак се промуши под плътния сивкав слой и както шофирах, изкушаващата светлина ме завари на възможно най-калното и безинтересно място.

Синтра е малко курортно градче, близо до Лисабон. Първото нещо, което привлича туристите е причудлива сграда с огромни конусовидни комини на самия площад. Това съвсем не е всичко. Над градчето се издига двореца Пена, а до него средновековна крепост. Наблизо също има и други исторически и природни забежителности.

Преди да замина за Португалия набързо проучих къде в близост до Лисабон крайбрежието е подходящо за морски пейзажи. Мястото еднозначно се оказа нос Cabo da Roca, в мой превод Каменния нос.

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Морски пейзажи из скалистото крайбрежието на юг от Созопол.

Не случайно Сливен носи името Града на ветровете. Горе, на 1000 метра височина, вятъра така се завихря около скалите на Карандила, че едва успявах да се удържа, какво остава да снимам.