есен

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

Пътешествие в търсене на нещо, което го няма

Тези дни страстите покрай събарянето на незаконни пристройки в Несебър се нажежиха. В самия град напрежение не се усещаше, беше тихо и спокойно, типично за ноември.

Лесопарк Липник се намира близо до Русе. Това, вероятно, е един от най-благоустроените градски паркове. Има си от всичко по много - гора, полянки, алеи и красиво езеро с живописна пътечка през него, сякаш плочките са над водата.

Галерия: Пътечка в езерото

Фотинският водопад е скрит е дълбоко в пазвите на Родопа и за добро или лошо, той все още е слабо известен.

Родопите са особено фотогенични есента. По който и път да минеш в края на октомври е толкова шарено, така че бях пред голяма дилема накъде да поема.

Основната роля на резерватите е да опазват вековни гори, животни и растения застрашени от изчезване... Именно заради това техните територии са строго охранявани. В България, обаче, резерватите не са това, което са! Ето нагледен пример с резерват Купена в Родопите, където безжалостно са изсечени цели масиви вековна гора.

Толкова закъснях, че трябваше да се надпреварвам с мрака, който безпощадно поглъщаше оставащата светлина. Насочих се директно към западната част на Перперикон, където догаряха последните пламъци на здрача.

За втори път тази година се отбивам в района на Карлуково. Оказа се близо до село Ъглен, за където бях тръгнал, а и разполагах с предостатъчно време да огледам повторно пещера Проходна и Искърското дефиле.

Гложенският манастир ми наподобява на тези в Метеора, като архитектура и разположение.

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

Така е нареречен каньона на река Вит. Каква е историята не знам, но определено си струва да посрещнеш изгрева тук.

Галерия: Червената стена

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

Брегът на Червенка не е от фотогеничните места, но когато не ми се пътува далече се отбивам тук.

Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.