екопътека

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

Малка, спретната пътечка с две-три мостчета покрай реката.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.

Ранният следобед не е правилния час за посещение на това интересно скално образувание. Сутрин би било къде по-добре, тогава светлината ще пада косо на скалите и ще създава обем. Да беше и пролет, когато реката е пълноводна и не толкова мътна..., ех!

В сърцето на Балкана, като свит юмрук се издига връх Ботев (Юмрук чал), опасан от стръмни склонове, от които бучат непрестъпни водопади... Неслучайно сърцето на Балкана е наречено Джендем - адът е негостоприемен, и всеки дръзнал да го посети трябва да стъпва предпазливо по трошливите пътеки, за да не изчезне в бездната.

Смолянските езера са група от три езерца.

Отбивка по пътя Смолян-Мугла води до чудна еко-пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката, през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето.

Мощна облачност с дъжд и гръмотевици, предвещаваха метеоролозите, и не къде да е, а точно там, накъдето се бях запътил. Това не ме разколеба - в лошо време, както е известно, стават хубави снимки.

В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Есента в Родопите ми се изплъзна тази година. За разлика от предната, по същото време, планината се беше изпъстрила до предела си, но тогава беше хладно и дъждовно, а тази се задържа сухо и топло.

За хижа Ехо тръгнах от Рибарица. С колата се добрах до входа за национален парк Централен Балкан и се отправих нагоре пеш.

До едно закътано и почти обезлюдено селце в северния предбалкан се намира Еменския каньон. Покрай внушителните скали и над река Негованка е изградена екопътека, която минава по най-интересната му част.

Километри преди село Българи и непосредствено до резерват Силкосия се намира защитената местност Марина река.

Имало е навремето път в Странджа, който е вървял покрай река Младежка и Велека, но след построяване на новите пътища Бургас-Малко Търново и Царево-Малко Търново, този е бил изоставен и множеството мостове, които са минавали над реките са рухнали.