езеро

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Лесопарк Липник се намира близо до Русе. Това, вероятно, е един от най-благоустроените градски паркове. Има си от всичко по много - гора, полянки, алеи и красиво езеро с живописна пътечка през него, сякаш плочките са над водата.

Галерия: Пътечка в езерото

Който не е чувал за Кончето, това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име - Кончето.

Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.

Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.

Лятото дойде предсрочно. Навън е жега и задуха. Последните дихания на пролетта се притаяват по високите места в планините.

Безкрайни поля, боядисани в различни цветове, греят върху вълнистия добруджански пейзаж.

Едва в последните дни на зимата се наканих да мина през Родопите. Положението, обаче, не беше никак зимно - голи дървета, снегът се топи, мрачно време... Планината, която винаги ме е очаровала, този път ме разочарова.