водопад

Пътешествие в търсене на нещо, което го няма

Русенски Лом наподобява на огромен процеп в земята. Край него се ширят равни поля и човек, който не знае къде се намира, би зяпнал от удивление, когато срещу него, като от друго измерение, изплува съвършено различен свят от заобикалящия го.

Фотинският водопад е скрит е дълбоко в пазвите на Родопа и за добро или лошо, той все още е слабо известен.

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

Най-стръмната екопътека, по която съм минавал. До водопада е едва три километра, но благодарение на стълбичките, денивелацията е 400 метра. Стига да не беше толкова задушно, разходката би била удоволствие, вместо леене на пот.

Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.

Отбивка по пътя Смолян-Мугла води до чудна еко-пътека - Каньона на водопадите. Изкачва се нагоре в планината по реката, през прохладните смърчови гори на резерват Сосковчето.

Мощна облачност с дъжд и гръмотевици, предвещаваха метеоролозите, и не къде да е, а точно там, накъдето се бях запътил. Това не ме разколеба - в лошо време, както е известно, стават хубави снимки.

В Белоградчик пристигнах малко преди залез. Крепостта беше затворена. Намерих една подходяща скала, от която се открива обзорна гледка към скалите. Зачаках момента, наречен "Magic Hour", когато светлината за кратко променя облика на заобикалящия ни свят.

Точно по изгрев бяхме на входа на парк Централен Балкан.

Лятото не е сезона за фото туризъм в Родопите. За горещите летни дни в устава на фотографа пише да става преди разсъмване и да се прибира когато стават нормалните хора. Час преди залез отново да е на линия - до края на последния остатък от слънчева светлина.

Много са забележителностите, които могат да се видят между Велико Търново и Ловеч. Моето време стигна да се разходя до Крушунските водопади и Деветашката пещера.

До едно закътано и почти обезлюдено селце в северния предбалкан се намира Еменския каньон. Покрай внушителните скали и над река Негованка е изградена екопътека, която минава по най-интересната му част.

Преходът в Рила започнах от Зелени преслап над Паничище. За трийсет километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Пътуването от Бургас до София е екстремно преживяване, наситено с негативни емоции. Ако имате достатъчно време за губене, променете маршрута си от Карнобат до Сливен с няколко километра по-нагоре, през подбалкана. Това със сигурност ще ви осигури поне една доза позитивен заряд.

Първите дни на пролетта, смяната на сезоните в Рила.

За Трионски Дол се тръгва от разклона за Лозенец към Фазаново. Отбивка преди селото, продължава по черен път, изцяло покрит от схлюпени храсталаци, който ни отвежда в местността Скокът и навлиза в парк Странджа.