Централен Балкан

Толкова бях идеализирал във въображението си тази дупка, че сблъсъка с реалността ми нанесе трайни физически и психически емоции.

В киното, когато действието се развива в гора, задължително условие е да има лъчи. Това става с много пушек и ярки прожектори. На практика, обаче, подобно явление в естествени условия се случва рядко и продължава съвсем кратко.

В ниските части на планината е люта зима. От дни се стели мразовита мъгла, която е покрила дърветата с пластове сняг. По високите части на балкана, обаче, господар е слънцето. Зимата все още не си е отишла и борбата за надмощие е ожесточена. Точно по изгрев, ледени облаци изпълзяват от мрачните долове и устремено се придвижват към върховете.

Така се случва напоследък, че все попадам в екстремни ситуации тръгна ли към планината. Планът ми беше да нощувам в хижа Мазалат и на следващия ден да щурмувам връх Голям Кадемлия, втория по височина в Стара Планина. Въпреки неистовите усилия, Балкана не ме допусна до него.

Първият ден от задължителната есенна фотосесия започна в резерват Стенето. Бях минал от там през пролетта, нямаше начин да не повторя и есента.

Еднодневен маршрут от Карлово през хижа Равнец и масива Равнец. Отклонение от разклона за хижа Рай и връх Ботев към хижа Левски. Слизане към Карлово през резерват Стара Река.

От хижа Хайдушка Песен поехме нагоре. Облачността се беше излегнала на билото и някъде на 1200 метра височина постепенно започнахме да навлизаме в царството на мъглата.

От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка Маршрутът е затворен. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.

Не пожелавам никому да се изкачва пеш от Сопот до хижа Добрила. Пустият му лифт виси безжизнено, а от първа до последна станция са 1200 метра денивелация. От блъскането по баира толкова се измъчих, че ми мина желанието да се разходя по билото, където се спотайват най-високите върхове на Стара планина. Останах си с гледката към Средна гора и Родопите, които тънеха в мъгла.

Малко по-различен поглед към Балкана.

В сърцето на Балкана, като свит юмрук се издига връх Ботев (Юмрук чал), опасан от стръмни склонове, от които бучат непрестъпни водопади... Неслучайно сърцето на Балкана е наречено Джендем - адът е негостоприемен, и всеки дръзнал да го посети трябва да стъпва предпазливо по трошливите пътеки, за да не изчезне в бездната.

Точно по изгрев бяхме на входа на парк Централен Балкан.

Рибарица ме посрещна с дъждовно време.

За хижа Ехо тръгнах от Рибарица. С колата се добрах до входа за национален парк Централен Балкан и се отправих нагоре пеш.

Зимна разходка в снежния балкан от хижа Партизанска песен до хижа Мазалт, ден преди бъдни вечер.

Един офроуд преход от село Скобелево по границата на Национален парк Централен Балкан, през територията на НУГ, до където успея да се добера.