Странджанско крайбрежие

Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.

Цъфнали цветчета, зелени дървета и поляни, птички пеят в захлас..., а той е сам на морския бряг, рано, преди слънце да изгрее.

Зимни пейзажи от Ахтопол, Синеморец и Кастрич.

Въпреки оскъдната туристическа информация, непроходимите горски пътища и досадните мухички, нещо ме кара переодично да се връщам в Странджа. Дългата гранична зона, множеството резервати и защитени местности я превръщат в предизвикателно място за екстремен фото-туризъм. Дълбока мистика се крие във вековните гори на Странджа, част от която ще ви разкрия в тази компилация от над сто броя снимки отсяти от досегашните ми пътувания в планината. Устието на Велека