Странджа

Бурно януарско море, край Странджанския бряг.

Дойде ли пролетта съм като абониран за Странджанското крайбрежие. В този сезон, също като есента, нещата се случват за кратко, затова без да губя време се отправих към най-красивото място по нашето черноморие - Силистар.

Къде ли не съм бродил из Странджа - по изоставени пътища, гори, долове... в дъжд, пек, сняг. Все търсих нещо специално, но така и не го намерих там. Ето защо се върнах да преоткрия Странджа в малките затънтени селца, съществуващи в своя реалност, потънали в забвение от векове.

Крайбрежието на юг от Синеморец толкова ме впечатли, че скоро след огледния преход се върнах отново. Този път си спестих дългото ходене и се съсредоточих около скалите между плажовете Липите и Листи.

Преди да потегля, погледнах прогнозата - разкъсана облачност, точно каквато ми трябва. Когато пристигнах, в небето нямаше пукнат облак, а слънцето препичаше с пълна мощ.

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Публикувам имейлът на г-н Алекс Константинов, адресиран до мен. Надявам се мнението му да достигне до повече читатели, има над какво да се замислим.

Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.

Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.

Спазих заканата си и съм отново на същото място, за да посрещна изгрева, докато мъглите се стелят между нагънатия воал на Велека.

В Странджа обикновено много се върви и почти няма нищо интересно за снимане. Или трябва да е река, или някоя оцеляла гора в резерват, където може да се щракне достолепен дъб или бук.

Есента в Странджа идва мудно. Гората е пожълтяла едва-едва и като цяло не е много цветна.

Залезите могат да бъдат запленяващи и в черно-бяло.

Май е месеца на Странджа. Зелениката (която е уникална за парка) цъфти и цялата гора грейва в лилави цветове.

Цъфнали цветчета, зелени дървета и поляни, птички пеят в захлас..., а той е сам на морския бряг, рано, преди слънце да изгрее.

Изложба Картини от Странджа - запомнете я такава! Събитието се организира от дирекцията на природен парк Странджа по случай седмицата на гората.