Родопи

Отправих се към Родопите да търся едно рядко природно съчетание - отрупана със сняг гора, по изгрев. Въпреки сложните пътни условия и студуването, изтърпях до заранта, за което бях възнаграден с този прекрасен пейзаж.

Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.

В сенките на мрака, мъглата тихо пълзи върху спокойното езеро. С проблясването на първите слънчеви лъчи, тя яростно се надига в опит да закрие светлината, също като вампир.

Трета, последна част, от десетдневното пътешествие с Форд Фокус из България, премина през родопските села Момчиловци, Широка Лъка и Гела.

Фотинският водопад е скрит е дълбоко в пазвите на Родопа и за добро или лошо, той все още е слабо известен.

Родопите са особено фотогенични есента. По който и път да минеш в края на октомври е толкова шарено, така че бях пред голяма дилема накъде да поема.

Основната роля на резерватите е да опазват вековни гори, животни и растения застрашени от изчезване... Именно заради това техните територии са строго охранявани. В България, обаче, резерватите не са това, което са! Ето нагледен пример с резерват Купена в Родопите, където безжалостно са изсечени цели масиви вековна гора.

Толкова закъснях, че трябваше да се надпреварвам с мрака, който безпощадно поглъщаше оставащата светлина. Насочих се директно към западната част на Перперикон, където догаряха последните пламъци на здрача.

Съществено за фотографа пейзажист е да улови първите мигове на зараната. Това налага преспиване в близост до зоната на снимане (често в палатка) и ставане в най-тъмната част на нощта.

Галерия: Езерото на мъртвите

Беглика е от онези притегателни кътчета, към което жадно са протегнали ръце мнозина. Дърводобивни компании, организации прикрити зад природозащитни дейности, рибари накацали като мухи по безбройните кейчета, гъбари и билкари са се барикадирали в паянтови биваци. За случайните туристи не е останало ни едно местенце. Към Беглика жадно съм се вторачил и аз.

Без предварителна нагласа, взех че се озовах в Ягодина. Обиколих селото няколко пъти, докато открия най-хубавата къща за гости. Двата дена преминаха със шеметна скорост и време за излежаване почти не остана. Затова, пък, пребродих повечето околни баири и насъбрах красиви спомени за много време напред.

В сутрини, като тази, не знам дали съм буден или продължавам да сънувам.