Рила

В планините, в края на ноември, не е нито есен нито зима. Снегът е нашарил хълмовете, като далматинец, реките са преминали от течно в твърдо състояние, езерата са сковани в дебел лед.

Ще се опитам да пресъздам в няколко кадъра това тъй красиво кътче от Рила.

Езеро Скакавица е като крехко бижу в Рилските обятия. Устремен да открия откъде минава пътечката, избрах маршрута, по който бях минал преди две години.

Обиколил съм почти цяла Рила по периферията, но в Семково не бях ходил. Каква по-добра възможност да потегля натам.

В неподходящо време и най-красивото място изглежда невзрачно. Такъв е случая със Седемте Рилски езера, където ръзтъпках снегоходките за последно, до следващата зима.

Язовир Бели Искър е разположен в най-високата част на Рила. Гледката към него и връх Мусала от 2400 метровото било е смайваща, без аналог в България.

От местността Тиха Рила се качих набързо до хижа Рибни езера. Без да се отбивам там отклоних към Смрадливото езеро.

Преходът в Рила започнах от Зелени преслап над Паничище. За трийсет километра до хижа Иван Вазов през Седемте езера и обратно не срещнах жива душа. Цялата планина приличаше на гигантска гъба напоена с вода. В ниското пътеките бяха се превърнали във водни потоци, а във високата част, там където кишавия сняг се беше разтопил, се бяха образували мочурища. Това е непознатата Рила, където хижите са празни, а пътеките без туристи.

Първите дни на пролетта, смяната на сезоните в Рила.

Този ден премина повече в пътуване отколкото в снимане. Посоката беше към Родопите без идея накъде по-точно. Добре че взех палатка и спален чувал за по-сигурно.

Първият ден започна с изкачване до седемте рилски езера през най-напеченото време на деня.