Пирин

Преход, с кодово име Боровинково пиршество, от хижа Безбог до Кременските езера, с изкачване на връх Джано и нощуване под лунното небе.

Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход - Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.

Който не е чувал за Кончето, това е най-опасния туристически маршрут в Пирин. Представлява тесен ръб между върховете Кутело и Бански Суходол на височина 2800 метра. Навремето, преди участъка да се обезопаси с метално въже, туристите са го преминавали възседнали, като на кон. От там идва звучното име - Кончето.

Като юноша редовно щъках по Пирин и Рила с приятели. Преходите бяха сериозни - от една до две седмици. Мъкнехме трийсеткилограмови раници, пълни с консерви, дрехи и какво ли не още. С чифт кубинки обикаляхме чукарите и въпреки всичко ни беше весело и леко.

В близост до Банско - интересни машрути колкото искаш. Долу се задава пролетта, а горе в планината зимата скоро няма да си тръгне. От много мислене, измислих да се завъртя до хижа Дамяница, пък ако има пъртина до Тевно езеро и силите не са ме напуснали, да отскоча и до там.

Валявишките езера са група разпръснати езера в едноименния циркус. Най-долу се намира голямото езеро, а под Дженгала (Самодивски връх) на отделни стъпала са разположени двойка красиви езерца, наричани още Валявишки дупки.

Напълних раницата с провизии и дрехи, повече от необходимото, поне за седмица, вместо за три дена и така раницата ми натежа с 10 килограма отгоре. Взех си палатка и спален чувал, за да бивакувам на някое от езерата.