Велека

Половин час преди съмване вървях по изключително калната пътечка за устието на Велека. В гората бе непрогледно, дори упоритата лунна светлина не успяваше да проникне. Фенерчето угасна още в началото. Вървях по спомен.

Гората край устието на Велека се раззеленява с ритъма на пролетта.

Често ми се случва да си организирам добре маршрута по карта, да го кача на GPS-а, след което на практика всичко да се обърка.

Въпреки оскъдната туристическа информация, непроходимите горски пътища и досадните мухички, нещо ме кара переодично да се връщам в Странджа. Дългата гранична зона, множеството резервати и защитени местности я превръщат в предизвикателно място за екстремен фото-туризъм. Дълбока мистика се крие във вековните гори на Странджа, част от която ще ви разкрия в тази компилация от над сто броя снимки отсяти от досегашните ми пътувания в планината. Устието на Велека