Сакар

Сакар е куполообразна планина между Тунджа и Марица. Пейзажът се състои повече от хълмисти поляни и разпръснати села по граничната бразда, където по протежението и се извисяват военни вишки. Няма нищо общо с гъстите горски масиви на Странджа, и пак за разлика от Странджа граничните пунктовете зад кльона не функционират отдавна. На много по малко места (въпреки по-голямата територия) се среща гранична полиция, която спира избирателно за проверка, а не всяка преминаваща кола. Обяснявам си това с откритата територия, където отдалече могат да се забележат нашествениците, друго не ми идва на акъла.

Все по-често се убеждавам, че хубавите снимки стават във времето малко преди и след изгрев/залез. Голяма част от магията на пейзажната (и не само) фотография се състои в намиране на подходяща светлина, затова колкото и да е страхотно мястото, ако слънцето блести директно в обектива нищо няма да излезе.

Потеглям рано, трябва да стигна до крепостта Маточина по изгрев. Не си давам сметка, че по пътя (и повече извън него) ще попадна на страхотна утринна мъгла, пресичайки Сакар извън пътища отбелязани на картата и ще пристигна до кулата Букелон чак на обяд.

Започва да се развиделява и небето придобива пурпурни цветове.

От село Мамарчево запрашвам по офроуд трасето. На селската чешма се е събрала ловна дружина. Сигурно си мислят, че съм от техния отбор, но когато ги подминавам остават разочаровани.

Докато ловджиите гърмят с техните пушки по огромните зайци, аз съм на крачка пред тях и стрелям с фотоапарата към мъгливите полета на Сакар.

В мъглата се появява село Лалково. В неделната утрин половината село е вече на крак.

Слънцето се показва…

а с него и мъглата става все по-гъста.

След село Вълча Поляна навигацията по черните пътища не върви добре.

Краткия път до село Лесово ме откарва все по-близо до турската граница. Прикрит в мъглата и треволяците, граничните ще сметнат, че не ми е съвсем чиста работата.

Излизам от прикритието си и поемам по нормалния път

След Лесово мъглата започва да се вдига, деня предвещава да е от горещите.

От Княжево до Срем пътя се движи плътно покрай Тунджа.

Подминавам още няколко китни селца и в далечината изплува кулата Букелон.

Село Маточина, където се намира кулата, е изцяло зад кльона. Изглежда така, сякаш е било изоставено преди десетки години. Почти обезлюдено е, повечето къщи са на път да рухнат, а спомена от някогашната цивилизация е изчезнал. Сливарово, което също е зад граничните ограждения и живеят пет човека, изглежда много по-живо. Интересно, че там все още има пропусквателен режим и се охранява 24 часа, а границата е една и съща.

Крепостта Маточина (или кула Букелон)

В този регион има няколко скални църкви, които са издълбани в скалите от монаси еретици през X век. Тази до село Маточина представлява куб 3×3 метра. Колко ли усилия са били необходими по онова време да се прокопае толкова голямо помещение в скалата…

Следващата скална църква е до близкото село Михалич. Там монасите са се помъчили повече, отвътре тя не е просто куб, а с куполи, както изглеждат нашенските църкви.

От тук до село Щит пътя върви зад граничната зона — от едната страна са оградите, а от другата вишките разположени на всеки километър.

• 
  324
• 
  325