Русокастрон

Пътят в селските райони е ненатоверен, което беше достатъчно основание да разкърша старите кокали с велосипеда. След два часа въртене на педали бях под хълма, който се издига насред нищото.

Нищото са най-вече равни поляни, засадени с жито, слънчоглед и др.

Крепостта е била непревземаема заради стратегическото си разположение — в която и посока да отправиш взор нищо не остава покрито.

Равно е отвсякъде.

Горе на хълма църквата е възстановена, но ме съмнява, че една средновековна църква би изглеждала по този начин.

Според археолози значимостта на Русокастрон може да се мери с тази на Перперикон, че дори и в по-големи мащаби.

Въпреки неотдавнашната реставрация на крепостта по нищо не личи, че тук е имало укрепления, кули и др., всичко е потънало под храсти и трънаци.

Преди 25 години пък простите военни обстрелвали древните укрепления и църквата и доразрушили каквото могат прекарвайки си път през тях с булдозери.

По същия начин са унищожени и тракийски долмени в Странджа и Сакар, като се надпреварвали, кой ще счупи повече засилвайки се с булдозера към тях. Кой знае колко още от историята на земите ни е заличена от комунистическата сган…

Време е да потеглям обратно по първокласния черен път.

А някъде там, далече, остава Русокастрон.

Снимано с Canon EOS 5D, EF 24-105mm f/4L, Singh-Ray GND филтри — 2-step Soft, 3-step Hard.

Още снимки от крепостта Русокастро в сток секцията.