Родопски пейзажи
Лятото не е сезона за фото туризъм в Родопите. За горещите летни дни в устава на фотографа пише да става преди разсъмване и да се прибира когато стават нормалните хора. Час преди залез отново да е на линия — до края на последния остатък от слънчева светлина.
Моняк
Над язовир Студен Кладенец се издига красив хълм, на който древните са изградили крепост.
От там се разкрива просторна гледка към Кърджали и язовира.
От южната страна е село Лисиците, което е свързано с цивилизацията посредством дълъг въжен мост.
Минути след залеза родопското небе почервенява в огнени оттенъци.
Язовирът отразява последната светлина.
В Кърджали вече е дошла вечерта.
Покрай язовирите Кърджали и Боровица
Въпреки ранното ставане се развиделява бързо. Стадата отдавна са будни и търсят нещо за хапване дори там където е най-трудно да се намери.
В единия от ръкавите на язовир Кърджали, където се влива река Боровица има странни обекти, отдавна занемарени.
По северния бряг на язовира до селцата се стига само по висящ мост. Хората паркират колите си на пътя, за да отидат до селото.
В тънкото поточе на реката (макар и с огромно корито) се отразяват първите за деня слънчеви лъчи.
Нагоре, на отсрещния бряг, изниква още едно селце с няколко стари къщи. Местните отрано са излезли да работят на единствената нива с тютюна.
Коритото на реката летем се превръща в терен за водопой и паша.
Пътят покрай язовир Боровица е преграден с бариера. Пейзажът е вълшебен, трудно е да се намери добра точка снимане, понеже целия язовир е заобикален с ограда.
Язовир Боровица се намира в красива планинска част на Източните Родопи.
На няколки километра след язовира, високо в планината, пътя свършва в село Безводно.
В тези краища липсва българско население. Заметнати в була жени работят на тютюневите поля, мъже не се виждат, селото е пусто.
Тук рядко идват чужди хора и присъствието им навярно смущава местните. Селото е останало два века назад, но джамията в центъра е прилежно поддържана — свежо боядисана и с ново зелено кепе.
Надолу към Златоград
В средата на деня, някъде в родопските извики на юг е крепост Устра. До крепостта, която не открих, има хижа със същото име, където рядко се отбиват туристи.
До Златоград в малко хвостохранилище е заклещена Ерма река.
От Смолян през Мугла до Гьоврен
На пътната карта фигурира път от Смолян до Тешел през Мугла, а такъв според местните в Мугла няма. Може да се мине само с високопроходим автомобил за близо 20 км до село Гьоврен, което звучи по-добре от още 30 км връщане до града и дълго заобикаляне през прохода.
След мъчително стръмно изкачване на първа понижена по стръмни планински пътеки и внезапно стремоглаво спускане и лутане в търсене на верния път изскача изоставеното село Чамла.
В това трудно достъпно село, високо в Родопите, не живеят хора.
Селото е частно и се чува, че от тук ще преминава ски писта.
Пътят се разширява надолу.
Открива се поразителна гледка към село Гьоврен.
За лош късмет слънцето блести в обектива.
Педесетте километра от Смолян до Гьоврен са изминати само за три часа.
Близо до селото започва красивия маршрут през Триградското ждрело
Ждрелото
Навръщане от Ягодинската пещера водопад от кал се изсипва буйно в една от реките.
Мощният грохот и странните тъмни води кара хората мигом да отбиват от пътя да разберат що за чудо е това.
Близо до пещерата Дяволското гърло започва маршрута Триград—Ягодина. След кратко, но стръмно изкачване пътечката се озовова на върха на ждрелото точно над пещерата.
Височината е към 150 метра.
Шосето се вие като змия, а автомобилите и хората изглеждат по-малки от мравки.
Всички снимки от Родопите в сток секцията.
Коментари “21”
Доста добри кадри. Пътят от Мугла до Тешел, който преминава по дефилето на Мугленската река на картата е означен като асфалтов всъщност е непроходим с кола. Около 17 км е, има паднали скали, паднали изцяло или частично мостове и може да се премине само с велосипед и евентуално с мотор.
Само за едно не си прав. По тези краища населението е предимно помашко, като в Мугла например, а помаците са си българи-мохамедани, говорят български език, турски не знаят.
Така е, в Смолянско и като цяло в Западните Родопи мюсюлманите са основно помаци и говорят български като майчин език, все пак някои от тях знаят и турски, зависи от мястото. Конкретно в Гьоврен са си турци, обаче.
1) Тъкмо и аз това щях да коментирам (вторият абзац).
Иначе за снимките — адаша си знае. Чудни…
Страхотни пейзажи! Изключително успешни! Човек, не знае къде живее, докато не го види с очите си, нали :)
п.п. Буукмаркнах си ги по соц.мрежите да им се полюбуват и други. Не съм егоист! :)))
Евгени, чудех се къде ли си запилял! А ето, донесъл си богати трофеи - спор няма. Невероятно е. Живея в Стара планина, но Родопите са любимата ми планина. Писах ти веднъж, сякаш от там са ми сърцето и душата. БЛАГОДАРЯ!
Аз съм професионалист и моето виждане е малко по-различно. Имаш много добре направени кадри и не толкова добри, но много добри и завладяващи описания. Изказвам съжяление, че не снимаш с подходящата техника. Такива снимки трябва да се снимат с 10/15 инчова камера, или в най лошия случай на 6/7, едва тогава се получава истински добър кадър с необходим обем и подробности. Пожелавам ти да опиташ и за в бьдеще да правиш завършени кадри още при снимането, с възможно избягване на фотошопа.
безвремие….
Благодаря. Аз съм в UK от няколко месеца, гледах и плаках. Ще ги покажа на колегите, какво ми остава. Защо ни прокудиха от родината.
Снимките са страхотни. Има какво да се види и покаже от нашата страна …
Страхотни снимки! Браво!
Отностно, “В тези краища липсва българско население.”:
Това, че част от хората там имат турски корени, не ги прави небългари. Тези хора принедлежат към българската нация независимо от тяхната религия или етнос!
Ей, фотографчето, мюсулманите в Родопите са с български корени, говоря за помаците. Това са много честни и работливи хора и като си мъкнеш задника из родопите ще ги уважаваш. Кви са тия коментари,… тъпак !!!
Все едно и аз бях с теб. И красиво виждаш/снимаш нещата.
Много е хубаво човек да прави такова пътешествие поне веднъж годишно, но не всеки има възможност, а някой пък като получи този шанс, не знае на къде да хване непознавайки страната си. В тая връзка направо си има нужда от нарочен сайт с голяма популярност на тема красивото и доброто на България. А щом има хора дето да плачат като гледат и четат горното (няма спор — добре представено), и България и нас ще ни има.
Поздравления Евгени!
Моите снимки от Родопите са тук:
http://bulpete.wordpress.com/2008/08/05/rodopi/
Благодаря за удоволствието да се разходя из Родопите… Не успях лятото, за съжаление, надявам се за зимата! Благодаря, напълни ми душата!
И аз много харесвам РОДОПИТЕ, особено Триградския район. От Варна съм, но всяко лято съм там. Приятно ми е да съм гост на Коцето и Детелина в х-л Силивряк. БЛАГОДАРЯ ЗА ХУБАВИТЕ СНИМКИ!!! При първа възможност, ще публикувам и мои прекрасни снимки от района на Триград.
Разглеждах снимките и попаднах на тази, за нея пише че е с. Мугла. ТОВА НЕ Е ВЯРНО. Знам го, защото съм от там. Що се отнася до помаците — живеем в свят на глобализация и всеки човек независимо от религията си допринася за благото на хората и макар някой българо мохамедани да отглеждат тютюн други са учители, доценти, професори, икономисти, доктори, които по нищо не се различават от християните такива. Не бива да се съди за нас по жените със забрадки в нивите с тютюн.
Раиф, Кое село е щом не е Мугла? Имам трак от GPS-а, както и точното време на снимката.
Не ми е присъщо, но след видяното се превръщам в завистница. Завиждам на човекът, който го е видял, уловил и ни го е представил.
Евгени, Мугла е разположена долу в ниското, от двете страни на реката. И на чешмата над площада има цитат от Екзюпери!!!
А тази снимка наистина не е от Мугла :(
Раиф , Дидо, прави сте, грешката е моя. Това е някъде към Златоград.
Искам само да поясня за село Ерма река, че не е заклещтена в малко хвостохранилище а се намира на 6 километра след хвостохранилището. А и Хвостохранилището не е никак малко.