По случай придобиването на огледално-рефлексен цифров фотоапарат Canon EOS Digital Rebel XT 350D, се изстрелях директно към Тетевенския балкан, за да пощракам на воля. За овладяването на подобен тип техника не е достатъчно умението придобито от снимане с компактен апарат, нужно е доста щракане докато се изгради навик за боравене с настройките и тяхното приложение в диапазона на творческата свобода.
Към Рибарица.
Пътят внезапно свършва в гората.
На гости при бай Марин и други уникални надписи и табели.
Свечерява се.
В балкана.
Сред облаците към връх Ботев.
Самият връх, до който не успях да се добера, заради умората и объркания маршрут. Благодарение на това се отървах от проливен дъжд и гръмотевици, а бях без екипировка, без вода и по сандали.
На Шипка.
На Бузлуджа.
Идеалната двойка.
Така изглежда Бузлуджа сега, занемарена и разграбена.
Банда мародери все още кръстосват за плячка.
А входа се е превърнал в обор.
Коментари “5”
Супер е на буздуджа. Аз бях ходил на екскурзия там (от Бургас съм). Жалко, че не си взех фотото има много какво да се снима. Макар, че фотото ми не е толкова добро.
Браво, добри са снимките! До сега не съм виждал лошо нещо от тебе де …
Прекрасна машина… сега се замисли и за обектив… :о)
Поздрави Гена…
Фотосесията ми напомня на тези на Арт. Лебедев ;) А между другото, снимки 6,8 и 9 са от кв. Острец на гр. Априлци, където прекарвам поне няколко дни всяко лято :)
Снимка 7 също е от кв.Острец, на бившето русенско оздравително училище. Откакто се помня също прекарвам там колкото е възможно повече през лятото. Най-красивото кътче в България. И не само…
Бузлуджа навремето е било хубаво явно, като гледам сегашните останки. Понеже аз сам малак (на 18) и не съм го виждал това нещо в перфектната му форма, но наскоро бях там и не ми е ясно защо такав паметник трябва да се унищожава. Това си е ценност макар и от соц. времето.