Уикенд в Пирин
Напълних раницата с провизии и дрехи, повече от необходимото, поне за седмица, вместо за три дена и така раницата ми натежа с 10 килограма отгоре. Взех си палатка и спален чувал, за да бивакувам на някое от езерата.
Хижа Вихрен — Муратово (Хвойнато или Овинато) езеро
Хижа Вихрен е на 400 км от Бургас, около шест часа път. Сглупих да спра малко преди хижата, което ми коства счупено стъкло. След като грижливо си бях подготвил раницата и напъхах всичко що имах по джобовете, размислих да проверя дали на хижата има места за паркиране. Точно когато затварях задната врата, ми светна че съм включил централното заключване. В същия момент осъзнах, че съм заключил ключовете за колата плюс целия багаж.
Успях да паркирам до хижата, омотах мястото на стъклото със сенника и се отправих към първата точка на прехода Муратово езеро, където бивакувах.
Това място ме завладя с гледката към връх Тодорка, който мощно се извисява над езерото. Имах предостатъчно време да обиколя езерото няколко пъти и да определя места за снимане, когато започне да се смрачава.
Поради близостта си до хижа Вихрен и пресечна точка (Бъндеришка порта) на Муратово езеро трудно може де се намери уединение, около него постоянно сноват хора, някои дошли от хижата на пикник, други да се къпят. Същият ден от Бъндеришка порта се изниза цяла върволица тинейджъри, участващи в кампанията за почистване на (Муратово езеро) Пирин. Над 40 човека сновяха около езерото да търсят боклуци, все едно това е целия Пирин. Имах си компания до самия залез.
Когато започна да се свечерява поднових обиколките около езеро под любопитните погледи на младежите.
Муратово езеро — хижа Синаница
От Муратово езеро има сравнително кратък и лесен маршрут до Синаница, но без особено интересни забележителности за снимане. Затова предпочетох да мина по малко по-различен маршрут — през връх Муратов (сега Гранитен) и Гергийските езера. В сравнение с маркирания път, този излезе с десет километра по-дълъг и в пъти изтощителен.
Тази вечер почти не успях да спя. Температурата беше близо до нулата, а палатката цялата беше в конденз. Закусих бързо и още преди изгрев потеглих. От Бъндеришка порта щурмувах Муратов връх, който на места се оказа особено стръмен, а на слизане опасно стръмен.
Снимка от върха, виждат се Бъндеришките езера
След стръмно спускане, успях да сляза от върха. От тук ме очакваше продължително слизане през морени към Гергийските езера.
Тежката раница и безсмисленото катерене на Муратов ме изтощиха съвсем и на Гергийските езера пристигнах грохнал. За разлика от Муратово езеро, тук почти не стъпват хора, освен баш планинарите веднъж-два месечно, и усамотението е гарантирано. Жалко, че не улучих подходящо време за снимки.
Към Синаница времето започна да се разваля, което беше лошо предвещание за утрешния ден. Тотално изнемощен се добрах до хижата. Все още не бяха дошли други туристи, така че имах малко време на разположение да дремна, докато в столовата не пристигна един дядо с гръмовен глас и събуди всичко заспало в километър радиус.
Отново дойде време за чакане на залеза, за да се появяват отраженията на върховете в езерото.
И една панорама (1200×445 px, 240KB)
Хижа Синаница — хижа Вихрен
Същата вечер прогнозата по Хоризонт беше за преваляване с гръмотевици по планините в западна България. Като опитен планинар, си казах че ще бъде напълно безсмислено да продължа маршрута си към Тевно езеро, в случай че прогнозата се сбъдне и реших да се върна по краткия път към хижа Вихрен. На сутринта прогнозата отново беше същата. Докато се връщах, времето с нищо не загатваше за обилните дъждове, които започнаха да се изливат над цялата България в продължение на седмица. Вечерта по новините показаха за преливането на река Глазне в Банско. Представям си какъв екшън би било, ако бях продължил по предвидения маршрут. Следващия път, ще се кача от хижа Безбог и ще си устроя лагер някъде около Тевно езеро за 2-3 дена. Там има доста езера за снимане.
Още снимки от Пирин.
Коментари “9”
Страхотни снимки! Имам един много важен въпрос - променял ли ги след заснемането или са 1:1 (освен, че са смалени) с взетите от фотоапарата?
Какъв е и самият фотоапарат? Изглеждат малко прекалено истински…
Няма как да са 1:1 понеже снимам в RAW, но горе-долу съм използвал автоматичните настройки за конвертиране. Тънкият момент е малко преди залез (изгрев) и задължително с поляризационен филтър и статив. След това почти не е нужна обработка.
Браво!!! Убийствени снимки! Забелязах Canon EOS и Tokina AT-X PRO!
Поздрави ;)
Бе друго си е да барне чиляк! Филтър-милтър, фани тая крива, фани тва насищане, фани тоя смартшарп! Това е играта.
Един от класиците на родния пейзаж ми беше казал едно време - защо ти е да го разкрасяваш, виж природата какво го е създала!
Е да де, рекох му, ама искам да стане както аз го виждам, а не както всеки друг би го видял! Пък ако знаеш в главата ми какво е…
от снощи и аз се сдобих със същта токинка… и ти си виновника Гена, да я харесам толкова много…
аде - довечера съм към Казанлък… в утре вечер за 2-3 дни в БС :о)…
Много яки кадри… особенно изгравящото слънце над заснежените върхове… смазващи… :о)
За моя голяма изненада, попадайки на блога ви, забелязах, че сме минали по един и същи маршрут в долу-горе едно и също време. :)
Признавам, чудесни пейзажи. Казвам го като човек, опитвал се също да ги снима.
Иначе, дано сте намерили това, което сте търсили. Всичко най-хубаво! :о)
Поздравления за фантастичните снимки, за усета към мястото, времето, настроението…
Признавам, че съм ходил и продължавам да ходя на всичките тези вълшебни места, че съм правил някакви любителски снимки, но никога не съм запечатвал по такъв начин момента!
Разгледах с интерес всички снимки в блога и наистина е удоволствие да видя отново всичките тези места в нова светлина и един друг поглед.
Отново убийствено красиви спомени за мен. Пирин съм го обикаляла на младини 2 пъти и пак съм искала да се върна там, но времето все не ми стигаше и не успях отново. А Синаница е най-прекрасното място на Пирин и на планина в България, което съм виждала. На времето го видях в един особен час на деня и беше направо приказна приказка!
“Най-хубавото лято си отива и няма връщане назад” — през втората половина на август бях по същития маршрут! Невероятно преживяване! Красота! Вълшебство! От тогава живея със спомена за там и надеждата, че това ще се повтори! Радвам се, че ви открих с тези прекрасни снимки!