Сгушено в северния край на Странджа, заобиколено от всякъде с гъста гора, това язовирче е сравнително неизвестно за рибарите.
Към по-големия ръкав черния път свършва в селската част и продължава едва забележима утъпкана пътечка.
Типично по странджански в гората е избуяла гъста растителност, а навсякъде покрай пътечката е плъзнала коприва.
За разлика от повечето водоеми, този е прилично чист. Типичните боклуци оставяни от рибарите почти липсват.
Най-после открих следи от цивилизация — горски заслон и река с питейна вода наблизо.
Още снимки от язовира.
Евгени, здравей! Много харесвам твоите снимки и аз сам обичам да снимам България и местата, които никой не посещава, аз се разхождам по планините и т.н. с камерата си и имам много сникмки тука
Интересно ми е твоето мнение за снимките ми :))))
Здравейте, очарована съм от Вашите снимки. Имате око на писател на приказки, всяка Ваша фотография е достоен декор за фентъзи-сюжет. Как да не вярва човек в магии, вълшебства, елфи, принцеси и рицари?
Поздрави.
Аз живея в това селце и ми харесва. През всички сезони е като приказка.