Из Северозападна България — Част 2
Забележителностите, които не трябва да се пропускат в този край са пещера Магурата и Белоградчишките скали. Заради видинските приключения времето за Магурата е напълно изчерпано, понеже разходката в нея отнема час, а черния път от селото до хижата ми е непознат и предпочитам да си оставя час-два време в аванс, преди за се мръкне.
Белоградчишки скали
По фото форумите постоянно изкачат снимки на тези скали. От какъвто и ъгъл да ги снимаш все изглеждат невероятно, не е възможно да излезе лоша снимка от там.
Картината преди влизане в крепостта е приказана, и за късмет времето е още по-приказно.
Скалните феномени напомнят на Метеора.
За малко да пропусна да спомена Чипровския манастир. Малко манастирче, още на входа един чичка ти казва, че не можеш да влезеш с тениска (чудно ми е лятото кой ще се сети да си носи зимната фланела) и ако имаш апарат по-добре да го прибереш, сякаш кой знае какво интерсно има да се снима там. В църквата злобна баба пояснява с поучителене тон как трябва да се държиш в манастира и как да точно да отговаряш на поздрава Христос Возкресе, дълго след като е минал великден.
Чупрене — Хижа Горски Рай
Още преди селото, пейзажа те кара да отбиеш от пътя и да му се насладиш.
В Чупрене случих на дядото, който е бил бивш шеф на тамошното горско и е участвал в създаването на екопътеките и маркирането на резервата. Подробно ми разясни откъде се минава за хижата, и че сама за два часа може да ме закара до Пирот.
Около 10 км се пътува по чакъл, който стига до хижата на горските.
От там до хижа Горски Рай остават 7 км през живопосна букова гора, в която с повече късмет могат да се видят сърни.
В хижата ни посрещнаха гостоприемни хижари, каквито досега не бях срещал. Накараха ни да се чувстваме като ВИП персони. Храната, която ни приготвиха трудно може да се опише с думи. Цените там сякаш са спрели да се покачват от години насам и всичко изглежда удивително евтино.
Резерват Чупрене
На сутринта се приведох в пълна бойна готовност, за покоряване на върхове. Заредих бутилка вода и малко храна в раницата. От опит знам, че в планината без вода и хубави обувки не се тръгва, а този път научих никога да не отивам с къси панталони в гората, ако не знам пътя!
Преди да тръгна хижаря ме ориентира откъде да се кача на близкия връх Остра Чука. От там имах намерение да се разходя по билото, което е граница между България и Сърбия, до връх Миджур или поне до където успея да стигна.
С весела походка се отправих по пътеката през резервата от вековни смерчови гори и скоро разбрах, че не вървя в посоката в която трябва. GPS-ът се оказа безполезен, заради гъстата гора нямаше сигнал. Вместо да се върна по обратния път, като инато магаре продължих да драпам нагоре в търсене на някаква маркиравка. Лошото на този вид гора, освен че е гъста, са големите наклони и множеството изпопадали дървета пръснати навсякъде из шумата, всяко невнимателно стъпване води до ужасно издиране на краката.
От много лутане и търсене на каква да е маркировка така се изгубих, че вече не можах да намеря обратния път. За късмет, GPS-а чак сега прихвана някакъв сигнал и започна да записва позицията ми. Най-накрая съзрях маркиравката — червено и бяло.
Бързо ми светна, че това не е туристическа маркировка, която е с две бели линии и една цветна, а маркирвка обозначаваща резервата. Все едно, продължих да я следвам, което се оказа ужасно трудно занимание. Пътят вместо да се оправя ставаше все по зле, ако въобще може да се нарече път, защото такъв липсваше. След пръдължетелно дране в изпочупениете клони и опит да следя маркировката стигнах до края на резервата, който свършва на място невъзможно за преминаване. Вече благодарение на GPS-a, реших да се върна до реката и от там да се измъкна от гората. Немислимо беше да търся пътя, от който съм минал.
Имах възможност да поснимам от ръка със скорост на затвора 1/8, тъй като не си взех статива.
На няколко път успях да затъна в нещо като мини-блатца измамно прикрити под шумата до реката. Поне изходът от резервата вече наближаваше.
Според хижаря, съм се отклонил вляво, вместо на дясно още в началото на пътя, където той самия е сложил табела и маркировка за върха. Благодарение на заблеяността си имах възможността за 15 километров излет в чудния Чупренски резерват.
Миджур остава в далечината.
Незабравимия пейзаж на западния предбалкан също.
Вратцата и Леденика
Не можем да пропуснем Вратцата и пещера Леденика… всъщност Леденика можем. По законите на Мърфи, специално заради нас, целия врачански край се беше вдигнал на посещение в пещерата. Автобуси с тийнейджъри, колони от коли, пълни поляни… огромна тълпа хора се беше струпала пред входа на пещерата. Може би щеше да е голям купон да се разхождаме на няколко метра под земята с банда врякащи седмокласници, но реших да си спестя разходката за някой друг път.
На Вратцата улучихме алпинистки събор.
Хубави скали, но трудни за снимане от пътя.
Още снимки от Белоградчик и Чупрене.
Коментари “11”
Ааа батка, I feel you с това отвесно драпане през букова гора. Симо Луков през подобно нещо ни преведе на Бойково, ама надолу. Подбих пети и издрах панталон от падане и каваци по баиря. В един момент летях като Тарзан надолу, захващайки се за тоз и онзи клон, за да забавя падането. Пак добре, че не те е заварил глиганът, дет не беше на събранието…
Много благи кадри, както винаги.
пп: Щерката много секси!
Красота
Много интересен пътепис, поздравления. Завиждам ти за приключенията. Все пак си струва да влезеш в Магурата - пещерата е най-високите галерии, които съм виждал. Има и древни скални рисунки. Също не за изпускане в региона:
- Лопушански манастир “Св. Йоан Предтеча”. Казват, че бил умалено копие на Рилския Манастир. Има прилика, но манастира е уникален и много закътан. Има уникално красиви икони дело на Павлович и чудесно дворче.
- Кръчма Сталин. Намира покрай отбивката към Клисурския манастири и Вършец от пътя за прохода Петрохан. Супер гледка към връх Тодорини кукли и прясна пъстърва.
А за злите хора от Чипровския манастир - когато бях преди 2 години там ми направиха подобни забележки ;)
Но задължително ще посетя Чупрене, запали ме. Поздрави, Симеон.
Здрасти, Евгени!
Следя блога ти редовно и много уважавам фотографските и дизайнерските ти умения. Радвам се, че ти е харесало в Чупренския балкан. Като малък прекарвах всяко лято в селото при баба и дядо. И понеже съм местен, така да се каже :), ще ви открехна, че всяка година покрай 9ти Август се провежда т.н. “Празник на Балкана”. Става дума за 2 дена ядене, пиене, хора на поляната… и общо взето веселба. Аз съм всяка година там по това време и ако имате път натам, обадете се! Нашата вила е точно под хижа Горски Рай.
Здравей, Евгени! Удивен съм от фотографските Ви умения! Аз съм от Лом, и ми направи удоволствие да видя такъв удивителен пътепис за нашият край. С удоволствие чета описанията, които сте представили! До сега не съм знаел за хижата! Възбуди ми любопитството и имам намерение да я посетя. Благодаря за красивите снимки! Вече редовно ще посещавам сайта Ви!
С поздрав, Владо.
След 25 години скитания по света, твойте снимки ме връщат в БГ… поне в мислите!
Показвам ги на западноевропейски политици, които искам да спечеля за подкрепа на НАТУРА 2000 в БГ, срещу българските мутри.
Браво и благодаря!
Браво! Страхотни са станали тези с 12-24мм!!
Страхотни снимки и добър коментар. Добре изпипана работа!
Благодаря за чудесното представяне на Чупренския балкан и неговото популяризиране.
Снимките са една малка част от всичко онова, което може да се види и преживее на самото място.
Посещавайки това място, всеки ще изживее невероятни и незабравими мигове. Заповядайте.
Сърдечно благодаря на онзи, който е качил тези снимки в мрежата. Какви слепци сме ние, българите! С каква Природа сме надарени, а какво правим за нея — нищо! Толкова красота! Толкова цветове! Хармония, величие и спомен за цял живот!
Та това е само едно кътче от нашата страна, а тя цялата такава е! И защо ни е чужбина? Чужденците трябва да дойдат при нас — да се насладят на девствената и неповторима природа! Ние трябва да съхраним това, което имаме, за да не съжаляват поколенията ни за онова, което сме имали, но не сме съумели да съхраним и да им завещаем!
Хей.. тъкмо си търсех повечко информация за резерват Чупрене и попаднах на прекрасното ти описание!
Аз много се чудех дали биха ме допуснали до резервата (мога ли да се оправдая, че не съм наясно с тези неща, защото съм от женски пол? :D)
Мисля си през оставащите почивни дни да го посетя :?
Пиши ми на пощата, ако искаш, аз много ще се зарадвам тъкмо да те питам още едно, две неща :)
Снимките ти са прекрасни!
Поздрави и все на такива чудни места да ходиш, по останалите статии имам впечатление, че не се заседяваш дълго, което е страхотно!