В Средна Рила
От местността Тиха Рила се качих набързо до хижа Рибни езера. Без да се отбивам там отклоних към Смрадливото езеро.
Карта на маршрута в GPSies.com
По пътя има купища малки безименни езерца, с красиви пухести цветчета върху зелени островчета.
Изкъпах се в езерото и легнах да се попека докато слънцето препичаше неумолимо.
Скоро слънцето се скри зад връх Рилец и поех обратно по същия път към хижата.
Това е перфектното време в планината, когато част от върховете се обагрят в червено.
Езерата се превръщат в огледални образи на планината.
Близо до хижата вече съжалявам, че не си нося палатката.
В сравнение с гостоприемността и уюта на старопланинските хижи рилските са точно обратното — отблъскващи и мизерни. Десет лева струва преспиването в общо спално помещение на изтърбушено двуетажно легло с вонящи на котка проядени одеала и скъсани чаршафи. Към тези пари в стаята задължително се осигурява и професионален хъркач, който неуморно хърка до сутринта.
Още преди да звънне будилника, в пет и нещо сутринта, се събудих от истеричното кряскане на две баби работещи в кухнята. Докато цялата хижа кънтеше от дивите ругатни се оправих и изнизах набързо. Беше започнало да се развиделява.
Малко преди да се изкача на разклонението се показаха първите слънчеви лъчи.
От там поех на запад по Рилецкото било.
Заради специфичния релеф, в съчетание с ранното утро и високата надморска височина, силата на вятъра беше неустоима. Вървенето по билото изискваше висока концентрация, затова вадих фотоапарата само в краен случай, като този, когато отдолу се показа Мраморецкото езеро.
После между рилските върхове се появи Пирин.
Вятърът утихна след като преминах седловината. Отбих от билото и поех към най-високия връх в Средна Рила — Рилец (2713 м).
Разкри се панорама към Смрадливото езеро и североизточната част на Рила.
От другата страна Елени връх.
Отдолу са Дяволските езера.
Връх Рилец не е като останалите, целия представлява огромна грамада от камъни и от всички страни е заобиколен от сипеи.
Според картата мога да сляза от него до Смрадливото езеро като продължа напред. Беше така докато не стигнах до страшен отвес. Затегнах добре раницата, огледах терена за възможен път по сипея и бавно, но славно, без произшествия, успях да сляза по стръмните 400 метра денивелация надолу. Топнах морни нозе в езерото, хапнах, попекох се и ето ме тук.
Разгледайте всички снимки от Рила в сток секцията.
Коментари “7”
Тези бели пухести цветенца, които и на теб са направили впечатление ги има само по мочурливите места и ако ги изсушиш не се променят и като сухи цветя. Мислех, че са блатни кокичета, но вещи в тази област на полските и горските цветя ме обориха. Неразтворили се съвсем наистина приличат на кокичета. А прехода ти е доста изтощителен.
Поздравления за чудесното ходене и снимки. Рилецкото било за мен е най-красивата част на Рила. За съжаление за хижите в Рила и Пирин си прав.
Само една малка поправка — първенец на Средна Рила е вр. Черна поляна (2716 м.).
Пешо, мерси за поправката, не знаех.
Уау, това са страхотни снимки!
Страшни снимки правиш!
Уникални снимки човек. Попаднах случайно на тях в Google Earth. Свалих си доста за wallpapers. Направи неква download секция и намали малко т’ва лого на ED примерно. Още веднъж поздравления, невероятен талант си.
А между другото с к’ва камера снимаш?
С Canon EOS 5D снимам. Не са ли дребнички за wallpapers? По-големи снимки има във фотогалерията ми.