Лободово кале, Ропотамо, Кукув Баир

Лободово кале е един от високите хълмове, част от веригата Меден Рид, на 7 км южно от Бакърлъка. Както е известно, по високите точки на рида има останки от крепостни стени, строени през XIII-XII в. пр.н.е. от траките-скирмиани. Тези, които са споменати в Уикипедиа са Малкото кале, Лободово кале и Вълчаново кале (Лъвската глава, при Ропотамо). В Бургаска област крепостите са най-много, общо 21, следвани от Хасково с 16. Вероятно близоста до Гърция, а след това до Римската империя е била причина за мащабното строителство на отбранителни съоръжения.

Лободово Кале

Нахвърлих приблизителните координати в GoogleEarth с помоща на съветски военни топографски карти и пренесох данните в GPS-а. На картата са нанесени траковете от GPS-a.

увеличи картата, изтегли gps.kml
лилаво: Веселие—Равадиново; червено: черен път; жълто: изкачване към върха; зелено: Ропотамо.

От пътя Веселие—Равадиново се намира портала, който води към ловната зона намираща се в подножието на хълма. На сателитните снимки се виждат ловните площадки, където са разположени хранилките и вишките за обстрел на дивеча.

През портала е забранено да се влиза, но понеже беше отворен, реших да си съкратя маршрута. Температурата надхвърляше 35 градуса по обед, от ловджиите намяше и помен.

Черният път заобикаля рида от запад и прави връзка с пътищата на ловно стопанство Ропотамо. Моята цел беше да се отклоня в посока Равадиново и от там да щурмувам хълма.

Изглед към Бакърлъка

Отклонението от пътя стига до задънено място. Останки, може би от крепост.

Пътечки към калето не се забелязват, затова се налага да тръгна през гората. По данни на GPS-а до върха има около километър по права линия.

След близо 4км вървене през дървета, храсталаци и завеси от паяжини целта е достигната. На върха съм, но това се разбира единствено от огромното количество оформени камънаци струпани на едно място. Само на метър от мен сокол размахва криле и излита, изненадан от внезепното човешко присъствие.

Открити гледки няма, всичко наоколо е покрито с растителност. Дали когато траките са строели тези крепости този хълм е бил гол или дърветата са били изсечени? Каква е била причината да строят крепост на място, което и без това трудно може да бъде открито или наблюдавано от него?

Ако се разрови метър-два надолу, може би ще се открие част от крепостната стена. На места се въргалят ръждясали кутии от консерви, за последно археолози са идвали да копаят тук през 70-те години, едва ли е имало нещо ценно за откриване.

Какво ли правят тези кости тук?

С безценната помощ на GPS-а се връщам по обратния път, без него със сигурност щях да се лутам часове доката открия къде съм спрял колата.

Резерват Ропотамо

По план трябваше да вляза в резервата малко след пътя Ясна Поляна—Приморско, но след като се върнах до отклонението пръдължих по поддържания от ловците път, който ме вкара директно в дивечовъдната база Ропотамо

Наложи се да препускам малко по-бързо, без излишни отклонения, че глобата за влизане с автомобил в резервата щеше да ми излезе солено. След като навлязох навътре появата на ловни зони зачести — добре поддържани окосени полянки с по едно дръвче в средата, с хранилка и вишки (добре си живеят ловците, не се мъчат да гонят дивеча в горите, а гърмят животинките от вишките). За мой късмет, не срещнах ловци или пазачи, но на няколки пъти се разминах с добре охранени глигани, които предтичваха пред колата, уплашени от шума на двигателя. Разминах се и с цяло стадо сърни, но така и не успях да ги снимам.

Ловните полета на Ропотамо

Среща с глиган, няма го на снимката

Интересно е съчетан резервата, уж в него трябва да се съхраняват животинските и растителни видове, а вместо това е превърнат в една огромна площадка за лов.

След като прекосих целия резерват по дължина, без никой да ме забележи, излязох близо до един от южните му входове, където се намира един друг под-резерват Вельов вир, блатце с огромна концентрация на водни лилии.

От тук поех по течението на река Ропотамо, която заради горещините липсва на места, и излязох от там, където трябваше да вляза.

Равадиново

Селцето е скътано между полите на Меден Рид и Черно Море. Перфектно място за развиване на туризъм, но заради близоста на Созопол и останалите градчета покрай морето остава незабелязано. Може би сега с изграждането на новия път Созопол—Приморско ще започне да се разхубавява.

Бакърлъка

Лободово кале

Язовир

Църква

Кукув Баир

Намира се точно над нос Агалина (до Дюни). До него се стига от село Равадиново, като се пресича новия път. Преди години на този хълм е имало казарма, но сега мястото е запустяло и ужасно занемарено, все едно е имало изпитание с химическо оръжие.

На места се откриват гледки към Дюни, Алепу и Маслен Нос.

• 
  324
• 
  325