Крушуна и Деветашка пещера
Не са малко природните забележителности, които могат да се видят между Велико Търново и Ловеч. Моето време стигна да се разходя до Крушунските водопади и Деветашката пещера.
Избрах пътя към Крушунските водопади да минава през китни балкански селца, както и покрай един от големите язовири в този район — Александър Стамболийски.
Около него е изграден миникъмпинг с бунгала, но повечето рибари предпочитат да са до брега, за да дебнат плячката отблизо.
На Крушунските водопади пристигнах в неделя на обед (най-неподходящото време за снимки). Красивата местност приличаше на претъпкан МОЛ, но вместо хора с маркови торбички пъплещи по елеваторите — всички щъкаха нагоре-надолу и се надпреварваха да се щракнат с фотоапарат или джиесем.
Беше почти невъзможно да снимам водопадите без хора в кадъра, но може би големия статив който носих вдъхваше респект на останалите посестители.
Горното пръскало на водопада е около 3 метра, но на снимката мащаба съвсем се е изгубил.
Единственият удачен мотив се поразмаза заради трептенето на водата, въпреки тежкия статив.
Деветашката пещера ме смая с огромния си вход. Вътре би могъл да влезе и новия Еърбъс.
Малката група хора точно си беше тръгнала и останах да щракам на воля сам в огромната пещера.
Целият вход на пещерата е надупчен отгоре. Представям си какво ще е на залез, когато светлината се процежда на снопове през отворите.
Всички снимки, които изщраках вътре са HDR, но благодарение на качествената машинка панорамата от 23 единични кадъра излезе читава.
В една от залите, до която се стига през тунел, но въпреки това е осветена от дневна светлина, си направих трийсет секунден автопортрет.
В друга зала все едно съм в космическа чиния.
От пещерато дори извира река.
На връщане се отбих да погледна Зараповата екопътека, огласена гръмогласно с множество табели.
Екопътеката всъщност представлява няколко стотин метра силно буренясъл и трудно откриваем път покрай едноимената река.
Безсмислена екопътека. Водопадът също не е нещо особено.
Оше снимки от Крушуна и Деветашката пещера.
Коментари “14”
Толкова съм слушал и гледал (снимки) за Крушуна, че чак ме е срам, че още не съм бил там.
Чудесен пътепис, готини фотоси.
Май след водопада панорамната на Деветаки с малката къщурка ми е любимата.
Ебаси човека - и ние ходих точно в Крушуна и Деветашката пещара, но докато си обработя снимките и ги пусна и ей-на твоите вече са онлайн :)
Том, покажи и твоите. Ще ми е интересно да ги разгледам.
Евгени, а какви са тези странни каменни плочи точно пред теб на автопортрета подрередени една зад друга. Може би надписи с нещо или? Сподели, моля!
Маргарита, това е свода на пещерата, не са камени плочи.
Мноооого е красиво!
Продължавай да изследваш и да показваш красотите на България!
Имаш 100%-овата ми морална подкрепа!
Мн. е готин сайта, мн. ми хареса.
Евгени, поздравления за страхотните снимки! :) Аз миналия уикенд бях в Родопите и посетих пещерите Ягодинска и Дяволското гърло, преживяването беше несравнимо и все още съм под въздействие на емоцията.
Много искам да отида да видя и Деветашката пещера наживо! Дано да имам възможност скоро… :)
Прекрасно е ,ако може качи още снимки!
На Крушуна винаги е бесен гъч, до колкото разбирам между вторник и сряда имало по-малко хора :)
Паното на пещерата е харабия, би било добре и по-едричко да му се порадваме!
@Евгени: Ти не знаеш, но тоя сайт ме зариби поне на 60% да си купя истински апарат (D300) и да направя конкурентни пътеписи :)
В Крушуна и тая пещера направих малко над 300 кадъра (вярно, че има доста с бракетинг на пещерата) но за огромно съжаление не мога да ги обработя с твоето темпо…
В новата къща няма още нет, а иде отпуската, така че колкото и да ми е криво - най-рано септември..
Ами то сигурно е срамно да не знам,ама можете ли да ми кажете как може да се отиде там и къде точно се намира? Има ли някъде наблиза да се отседне за някой друг ден?
Аз ходих вчера и много ми хареса. Наистина тази пещера е красива. А за Крушунските водопади да не говорим. Страхотно местенце за излет, пак ще отида.
И аз имам снимки от деветашката пещера. Много са подобни на твоите. Ако там не миришеше торкова на бензин и нафта, усещамето ми за енергиен център щеше да е пълно.
Аз съм писала за пещерата тук: http://azkenkal.blogspot.com/2008/04/blog-post_08.html