Кара дере и Камчийски пясъци
Безкрайни девствени плажове, заобиколени от високи носове и непрестъпни гори. Километри пясъчни ивици необезчестени от човешката алчност.
Дъждовното време не ми позволи да съкратя маршрута си, използвайки черните пътища между Бяла и Шкорпиловци. От нивите до брега по обувките ми се беше налепило огромно количество лепкава и мазна кал. Ходенето през нея наподобяваше каране на кънки.
Кара Дере
Рано сутринта нямаше изгрев, слънцето остана някъде зад облаците.
Поех по дългата плажна ивица на Кара дере от нос Бяла към Черни нос.
Вместо да изгрее слънце, заваля дъжд.
Отнякъде доплуваха рибари.
Утринното октомврийско море е неспокойно.
Някъде до едноменната река дъждът спря.
На пясъка ред самотен папур е предпочел уединението.
Обърнах се да погледна колко път съм извървял.
Облаци се издигат от есенната гора.
В края на плажа, където започва Черни нос изглежда целогодишно бивакуват няколко местни рибари. Още като се приближих цял отбор дребни кучета са нахвърлиха да ме лаят.
Уединението ми на това затънтено място беше разрушено.
Останалите дребосъци се разпръснаха, но остана един звяр, който не се умори да ме налита и лае.
Набързо се заех да щракам скалите.
Има някаква магия в морето и плажа тук, която трябва да бъде запечатана за вечни поколения.
За да стигна до брега на Шкорпиловци пресичам високия 120 метра Черни нос, обвит в гъсти гори.
Още снимки от Кара Дере има във фото банката и Panoramio.
Шкорпиловци
Най-дългата плажна ивица по нашето крайбрежие започва от Черни нос и свършва няколко километра на север от устието на Камчия.
Емблематичният мостик на Шкорпиловци е оставен на саморазрушение в ръцете на морето.
По продължение на мостика странни конструкции стърчат над водата.
В Шкорпиловци си нямат пристанище, нито кеьове, затова местните оставят лодките направо на брега.
Временни постройки напомнят, че лятото си е заминало съвсем скоро от тук.
Всички снимки от Шкорпиловци търсете във фото банката или Panoramio.
Камчийски пясъци
Камчийски пясъци нямат еквивалент по нашето крайбрежие.
Няма друга толкова изолирана пясъчна ивица.
Като нищо следващия Сървайвър може да се проведе тук.
В продължение на километри плажът е обвит от недокоснати дюни, които на места достигат стотици метри ширина.
В която и посока да отправиш взор виждаш само море, пясъци и гора.
В средата на това море от дюни все пак не липсва човешка намеса, съдейки по следите оставени от джипове и АТВ-та.
Между гората и морете няколко езерца са скрити в тръстиките.
На места се стаяват древни дъбове с огромни размери.
Безкрайният плаж все пак свършва, там където Камчия се среща с морето.
След кратка почивка дългия път продължава, но в обратна посока .
Свалих натежалите обувки и закрачих бос по брега.
Много снимки от Камчийски пясъци има в сток секцията и Панорамио.
Горица
Преминах повторно Черни нос и наближих Кара дере. След близо 40 километра вървене бях изтощен, затова вместо по същия път прекосих напряко по черните пътища под село Горица.
Малко преди залез успешно се добрах до там, откъдето бях тръгнал по изгрев.
Снимки от Горица в сток секцията и Панорамио.
Коментари “5”
Скоро безкрайните дюни на Камчия може и да бъдат постигнати от участта на Златни пясъци, Влас и Созопол! :( Хм!
Аз затова побързах да ги видя, докато все още не ги е достигнала тази участ.
Пфууу, не остана море значи :( Малко тъжно ми стана с тия кадри, като знам, че няма да бъде пощадено и това място.
Стига бе! И това кътче ли ще застояват. Аман вече. Думи нямам… А уж е природен парк.
Адаш, браво за кадрите. Бидейки от мръсна Вн., тези места са ми любимите. Липса на цивилизация, бетон, тълпи от хора…
Една от снимките ми заприлича на Иракли. Също любимо място. Не знам дали си снимал там, но побързай. Реституция тече там, а след нея идва бетона. :(
Каня се да обиколя тия дни и на там.