Исперец

16.09.2007
Фотописи
1

Наскоро, през Google Earth видях снимки от Исперец, направени от Б. Ангелов, което беше достатъчна мотивация да събера въоръжението и да се отправя натам.

Исперец

Името “Исперец” за първи път научих от една стара книжка, която намерих в апартамента на дядо ми, което ще рече, че книжката е била поне отпреди 40 години. Там, в едно от комунистическите събрания на туристическо дружество “Странджа”, се описваше как дружината се събрала и направила поход до връх Исперец. Търсих в Интернет къде е тоя Исперец, но резултат не намерих. Чудих се, къде ли се намира и защо не фигурира в Гугъл. Единственото възможно място беше това да са хълмчетата западно от село Росен и източно от Маринка.

Карта на маршрута

GPS трак ispererts.gdb, Google Earth трак ispererts.kmz

Еко

Дотътрих се с колата някъде на два-три километра под върха, където започва еко-пътеката — пешеходен маршрут с обновена туристическа маркировка, благодарение на БЧК и туристическо дружество “Ален Мак”—Бургас. Лесно една пътечка в гората става Еко пътека, достатъчно е да се опресни маркировката и от обикновена пътека става Еко.

Нищо, че маркировката е обновена само до нещото, което някога е било хижа Исперец, а не до самия връх.

Самата гора не е нищо повече от трънаци и хилави дръвченца, големите дървета се броят на пръсти, поляни няма, рекичка няма, открита гледка от върха (260 м) — няма. Еко остава въздуха, който си е такъв на кое да е отдалечено от града и пътя място.

Мухите

Още с излизането от колата, облак от мушички обви главата ми. Еко въздухът, изглежда, действа добре на размножаването им. Всяко отваряне на устата за глътка въздух носеше риск от нахлуване на мухи направо в гърлото, а стръмния път и задушен горски въздух още повече усложняваха номера с дишането. Слънчевите очила се оказаха единственото средство за придвижване през гората, макар че гадните мушици успяваха да се промъкнат някак и зад тях.

Когато най-накрая излязох от гората и се качих на върха разбрах, че това не е просто облак от мухи който ме преследва, а пълчища от мушички, които необезпокоявани си бръмчат наоколо. Чак ме достраша да не влезе някоя гадинка във фотоапарата докато сменям обективите.

Зууум

този път дадох шанс на дългия, и без това нямаше какво да се снима наоколо, а и мухите бяха достатъчно досадни за да ме оставят да се огледам.

Село Росен

Поморие, Слънчев Бряг и Влас

Атия

Заключение

Някога, преди да съм дошъл на този свят, на Исперец е имало хижа, чешма, полянки, хубави пътеки… организирали са се туристически излети… Сега Исперец е рай за мухите, пътеките са превзети от трънаци, от хижата са останали руини, страх ме е да пия от водата, която все още тече от чешмата, сигурно и тя е отровена както и всичко наоколо.