До хижа Ехо и назад
За хижа Ехо тръгнах от Рибарица. С колата се добрах до входа за национален парк Централен Балкан и се отправих нагоре пеш.
Отначало вървях по изронен черен път с няколко свлачища покрай Черната река. В местността Остриките започнах да се изкачвам нагоре през букувите гори на резерват Царичина до кръстовището Ехо–Козя стена.
От там до хижата няма и двайсет минути. Всичко наоколо е в поля от боровинки и малини, така че времето изгуби значение.
На хижата ме посрещна изключително вежлив хижар, който тъкмо беше отпратил 30 човека, които правиха маршрута Ком-Емине.
След като си изпих чая хижаря ме изпрати до наскоро построения параклис Света Троица.
Отскоро в палаклиса на Старапланиското било се провеждали и сватбени церемонии. Попът се качвал от село Шипково за да освещава младоженците.
Заведе ме да видя как две мечки се катерят една върху друга.
След дълга раздумка и ядене на боровинки тръгнах да изкачвам близкия връх Юмрука. От горе се разкрива гледка към хижата и параклиса.
Също се откроява и връх Вежен, един от Балканските първенци.
От върха направих панорама от 28 вертикални кадъра в два реда.
На изток се откроява подбалканския път.
Освен върхове, била и хижи в къдър влизоха и някои макро елементи.
След като напълних половин бутилка с боровинки се отправих надолу по същия път.
Всички снимки от хижа Ехо.
Коментари “9”
Как се стига с кола до този параклис, това е чудо. Та той просто е кацнал там?
В Централен балкан не е редно да влизат коли, това е парк. В района на Дерменка примерно бръмчат всякакви таралясници, мотори и атв-та, но мисля че е незаконно.
До този параклис се стига само пеш.
Марги, не може… дори и да беше позволено пак не може.
Това е страхотно място. Аз съм ходил до там два пъти в зимно време. Уникални преживявания сме имали там. Единия път 7 часа и половина преход от към Троян. А на връщане вятър 100 км в час. Това се помни за цял живот. Така като гледам лятно време е страшно красиво. Дано скоро да остане време да посетим това място отново.
Благодаря Ви момчета, но знаете ли какво ме наведе на тази мисъл. На снимката в по-далечен план /последната/ сякаш пътя е по широк пред параклиса, а и Евгени пише за венчавки. Ами ако сега съм булка — простете, но как ще стигна до там, пеша? С роклята? Затова попитах, не че не обичам да ходя пеша. А иначе си струва — убедена съм. Заблазявам ви, че сте ходили. Благодаря и на Евгени за страхотоното изживяване, като разглеждам фотографиите му.
Маги, с вертолет може да се качват булки. Само около 200 лв е за 30 мин. полет. Пък щом гледката от човешки бой е поразителна, какво остава за такава от въздуха.
Браво адаш! Отново страхотни кадри.
Е, много съм далече от булките, но за тях се загрижих — видя ми се трудничко. А булка съм била мноооооого отдавна, но тогава нямаше такива екстри. А Евгени си е страхотен, спор няма. Благодаря на всички за отношението към мен. Бъдете здрави и усмихнати.
Здравейтеw прочетох ви коментарите, искам да уточня на 08.08.2008г. лично аз се венчах в този параклис. За миг не съм се замисляла как ще стане с роклята. Първо естествено, че не се качих до горе с роклята — това си е безумие, второ не носех такава рокля, но нямаше да е пречка, не се мачкат толкова лесно. Дойдохме единия ден, а на другия ден следобяд се венчахме. Онова, което изживяхме си го знаем само аз и съпругът ми, вероятно и присъстващите на церемонията. Единственият проблем за младоженците е как ще си накарат гостите да отидат до хижата. Честно казано, на нас не ни пукаше дали ще има гости, не съм се молила на никого, който иска идва. Важни са кумовете, а те дойдоха. Беше страхотно и на всички мързеливковци ви казвам — губите страшно много.
Госпожо Димитрова, ЧЕСТИТО!!! Наистина прекрасно е това, което ви се е случило!!!
Блазя ви.
Много, много яки снимки. Велика природа. Браво!