От Карнобат до Сливен през Балкана
Пътуването от Бургас до София е екстремно преживяване, наситено с негативни емоции. Ако имате достатъчно време за губене, променете маршрута си от Карнобат до Сливен с няколко километра по-нагоре, през подбалкана. Това със сигурност ще ви осигури поне една доза позитивен заряд.
Потапянето в Балкана започва от отбивка за село Искра. Пейзажът мигновено се променя — млад жребец отмаря на зелена ливада.
Тук е безвремие, в сравнение с онази тясна отсечка, където всички се надпреварват да стигнат първи, в своите метални возила.
Спокойствието е навсякъде, само трябва да се огледате да го видите.
Така, както си пътувате, се озовавате в село Медвен. Оставяте тенекията някъде и поемате по еко-пътеката “Синия вир”, покрай реката, която ще ви отведе до едноимения водопад.
Съвършено място за изчистване от отрицателната енергия.
По пътеката има една тръба, от която пръска вода с високо налягане. При промяна на ъгъла и подходящо слънце се вижда дъга.
Дъга в гората.
Близо до Медвен е Жеравна. Пътят се вие покрая раззелeнени поляни.
Жабоци квакат доволно в блатото.
Пристигате в 18 век, опа, в Жеравна. Настроението започва да се насища с цветове.
Старите къщи създават неповторима атмосфера.
Странно, но из тази част на Балкана, конете се срещат повече отколкото хората.
Котарацита са супер страхливи, за разлика от созополските.
Спойка от камъни с кал крепи стените на къщите от векове. Натрупали сте толкова много положителни емоции за по-малко от ден, които също трябва да бъдат споени с още една вълшебна съставка, която се намира в края на пътуването.
Няма оттърване от тези коне!
Парк “Сините камъни”, късен следобед. Лифтът е приключил работа за днес. Хората са се разотишли след дългия уморителен пикник. Сами сте, а суетата е някъде там, долу.
Още няколко минути и се връщате при нея.
Но дотогава има цяла вечност, защото времето е спряло и всички тези мигове са запечатани в един незабравим спомен, който ще ви връща тук всеки път когато имате нужда от нещо положително.
Пътят е придобил нови измерения. Пътувате щастливи, изчистили проблемите си там горе.
Лека нощ!
Снимано с Canon EOS Digital Rebel XT. Обективи Tokina AT-X PRO 12-24mm F4 (IF) DX и Canon EF 28-105 F3.5-4.5 II USM. Филтри Tiffen 77mm Circular Polarizer и Sigma 58mm Circular Polarizer.
Коментари “10”
Страхотни снимки, както винаги. Подбалканският път е наистина много живописен, но завоите точно преди София изнервят.
Един ден, като издадеш книжка с фотопътеписи из БГ искам една… :о)
някъде септември ще се роди синът ми… ще има да му показвам родните парчета из твоите страници…
пък може да се организираме - по следите на Гената Динев :о) хехе…
Шса обадиш ако тръгнеш да правиш книга, да дам едно рамо :) Нещо като “100 обекта”, ама по Евгенски.
Иначе това май ти е най-поетичното пътеписче… Явно такова е било настроението. Малко ме притеснява пресиленият hdr на Жеравна, но щом те влече.
Тоя край ми е близък, защото Искра е нещо като едно от няколкото ми села, а баба ми и родата в тоя ръкав на дървото е от там (Медвен, Ичера, Жеравна, Котел…)
На Синия вир за първи път в живота си видях речен рак, м/у другото.
страхотни снимки Евгени, браво!
Наистина много красиво! Страхотни снимки!
Страхотни снимки и разказ! :)
Много хубави снимки и разказ! Благодаря! :-)
Пренесе ме в друг свят, за малко…
Браво! Тия преходчета най ми харесват :)
Здравейте, казваме се Боян и Мариела Рачеви. На Синия вир ходихме днес (24 05 2008 г.) тръбата все още пръска и ние видяхме дъгата в гората. Пиши ми кога си ходил ти и колко време тази тръба пръска там. Помислихме, че е природен феномен преди да разберем какво става там. Иначе, мястото е страхотно.
Много яки снимки, бр.