Меандрите на Арда и язовир Ивайловград

Меандрите на Арда

Голямо удобство е, че покрай меандрите се извива живописния път Бориславци—Маджарово. Още по-интересно е, че там се намира местността Кован Кая, където е последното убежище на египетския скален лешояд и други застрашени видове. Величествените скали по северния бряг на Арда крият и множество тракийски скални ниши.

Озовах се на това вълшебно място във възможно най-лошото фотографско време (някъде следобед), заради пътуването през Сакар. За мой късмет имаше малко облачета на хоризонта и слънцето беше някъде над мен.

Позавъртях се насам-натам с широкоъгълния, докато не открих този камък.

Панорамите не се получиха, колкото и да експериментирах от различни места. За тях си трябва зверско търпение и резултата в повечето случаи е непредвидим, затова предпочитам еднократното щракане, дори и да не успея да обхвана целия план.

Язовир Ивайловград

Преди две години минах по същия път, язовирът не беше пресъхнал и останките от старите дървета стърчаха над водата. Сега продължителното засушаване бе пресушило плитката вода и дъното на язовира оформяше съвсем различен пейзаж.

В хронологичен ред, първо реших да проверя какво се крие след Маджарово, по посока към язовира.

В селцето Малко Попово има 3-4 останали къщи. Бай мангал ровичка ламарините и пълни каручката.

В края на пътя е село Сеноклас, на пръв поглед малко село, но доста оживено. Местните мъжкари са се разхвърляли в единствената кръчма и гледат недружелюбно извън-селските субекти.

От селото има черен път, който слиза до язовира, но реших да си го спестя.

Град Маджарово навремето е било миньорско селище.

Околността е осеяна с всевъзможни скални образувания.

Тук някъде Арда дава началото язовир Ивайловград.

Към село Бориславци язовира/реката продължава живописно да се вие. След като подминава селото, се очертава един от уникалните за България пейзажи, възможен само по време на суша. Язовирът се е оттеглил и залетите от водата дървета сега стърчат от напуканата почва. Тънка вада се проточва към пълноводната част, неспособна да се справи със заливането на пресъхналата площ.

На места терена е блатясъл, но пък изкушението да се добера до изсъхналите дървета ме олекотява до толкова, че да се движа без да потъвам в меката почва.

Жегата е непоносима, близо 40 °C. Слънцето нагрява, дърветата са там, трябва да ги снимам.

Представям си гледката по изгрев или залез, но засега се задоволявам и с това.