Меандрите на Арда и язовир Ивайловград
Арда изминава 250 км през Родопите, пълни три от най-живописните и големи язовира на територията на България, влива се в Марица, след което завършва последните си 50 километра в Гърция.
Меандрите на Арда
Голямо удобство е, че покрай меандрите се извива живописния път Бориславци—Маджарово. Още по-интересно е, че там се намира местността Кован Кая, където е последното убежище на египетския скален лешояд и други застрашени видове. Величествените скали по северния бряг на Арда крият и множество тракийски скални ниши.
Озовах се на това вълшебно място във възможно най-лошото фотографско време (някъде следобед), заради пътуването през Сакар. За мой късмет имаше малко облачета на хоризонта и слънцето беше някъде над мен.
Позавъртях се насам-натам с широкоъгълния, докато не открих този камък.
Панорамите не се получиха, колкото и да експериментирах от различни места. За тях си трябва зверско търпение и резултата в повечето случаи е непредвидим, затова предпочитам еднократното щракане, дори и да не успея да обхвана целия план.
Язовир Ивайловград
Преди две години минах по същия път, язовирът не беше пресъхнал и останките от старите дървета стърчаха над водата. Сега продължителното засушаване бе пресушило плитката вода и дъното на язовира оформяше съвсем различен пейзаж.
В хронологичен ред, първо реших да проверя какво се крие след Маджарово, по посока към язовира.
В селцето Малко Попово има 3-4 останали къщи. Бай мангал ровичка ламарините и пълни каручката.
В края на пътя е село Сеноклас, на пръв поглед малко село, но доста оживено. Местните мъжкари са се разхвърляли в единствената кръчма и гледат недружелюбно извън-селските субекти.
От селото има черен път, който слиза до язовира, но реших да си го спестя.
Град Маджарово навремето е било миньорско селище.
Околността е осеяна с всевъзможни скални образувания.
Тук някъде Арда дава началото язовир Ивайловград.
Към село Бориславци язовира/реката продължава живописно да се вие. След като подминава селото, се очертава един от уникалните за България пейзажи, възможен само по време на суша. Язовирът се е оттеглил и залетите от водата дървета сега стърчат от напуканата почва. Тънка вада се проточва към пълноводната част, неспособна да се справи със заливането на пресъхналата площ.
На места терена е блатясъл, но пък изкушението да се добера до изсъхналите дървета ме олекотява до толкова, че да се движа без да потъвам в меката почва.
Жегата е непоносима, близо 40 °C. Слънцето нагрява, дърветата са там, трябва да ги снимам.
Представям си гледката по изгрев или залез, но засега се задоволявам и с това.
Коментари “13”
Изключителни гледки! Навява на австралийски пейзаж, но за късмет си е все още наш.
Харесвам картините, които запечатваш с апарата ти.
Поздрави на Бургас!
Blagosloven da si!
Възхищавам се на това, което правиш. Ти запечатваш много красиви места на тези снимки. Истинско щастие е да живея в този прекрасен край.
Поздрави на Бургас!
От 10—15г. обикалям района, но тази красота която си хванал не мога да опиша.
Аз съм родом от Ивайловградския край. Наистина е уникален със своята природа. Природа, която трябва да я ценим и да я пазим.
Чудесни снимки. Направо са за National Geographic. Ходил съм по много места в България, но си признавам, никога не съм бил в региона на Ивайловград. Там ще бъда това лято задължително.
Най-хубавото място във всемира, най-хубавия край на този свят е точно между Арда и Армира и носи името Ивайловград.
Аз съм от Ивайловградксия край. Природата тук е много красива! Няма думи, с които да се опише, просто трябва да се види и усети! Направил си страхотни снимки, поздравления!:)
Уловил си красотата.
Видял си малко — иди пак и покажи на България повече от тази природа. Невероятна красота. Всички трябва да отидат, за да усетят МАГИЯТА.
Мария, щом си видяла повече защо не ни покажеш нещо и ти?
Точно такова е, каквото ни го представяш — божественно. Там душата се пречиства, духът се извисява, а сърцето ти се отваря широко. Нима има нещо по прекрасно да усетиш и почувстваш това. Благодарим за прекрасните пейзажи.
Уникални снимки! Няма по-красиви от тях!
Майка ми е родом от този край, а аз съм ходила като малка и не помня нищо. Сега живея в Добрич, но усещам, че нещо все ме тегли нататък. А днес, като видях тези красоти, със сигурност ще отида при първа възможност. Маджарово и река Арда трябва да се видят непремено, така мисля.
Поздравления още веднъж за снимките! Като ги гледам се успокоявам и настроението ми се оправя веднага. Действат ми като мехлем за душата. Такава е цялата ни България — приказно красива!