Акин ІІ

С кой акъл взех, че паркирах близо до входа на поделението. Нарамил раница и със статив в ръка закрачих към отбивката за малкото рибарско пристанище. Моментът, в който засяках вторачения поглед на охранителя зад стъклото на КПП-то, разбрах че трябва да ускоря крачката. Точно на ъгъла направих контролен оглед назад, пазачът беше излязъл и гледаше към мен. Затичах се да спечеля преднина и след малко бях на скалите.

Без да се бавя достигнах до следващото пристанище, от където ми предстоеше да лазя по скалите и да скачам по камъните в морето, за да продължа напред.

Не можах да се опазя сух, но това не ме спря. Изкачих се нагоре и сред непроходимите драки различих пътечка, която води към огражденията на поделението. От високата си позиция видях охранителя да излиза от вътрешноста на носа към брега, откъдето току що бях преминал. Очевидно беше поел по петите ми, затова останах пркирит в сухите треви и го изчаках да се върне обратно. В партизански стил, приклякайки, тръгнах по пътечката, която вървеше между двете огради по ръба на носа. Така се озовах далече от погледа на пазача и пред мен се показа нос Акин.

Слязох на брега, където вече бях на неутрална територия. Морето от северната страна е учудващо спокойно.

Докато от другата трещеше разярено.

На самия нос е поставен паметник в памет на моряците от торпедоносеца Смели, разбил се в подводните скали тук през 1943-та година.

Долу на скалите цари истинска фурия. Имах чувството, че морето всеки момент ще ме погълне.

Открива се чудесна гледка към Черноморец.

Ето ги скалите убийци, погубили кой знае колко животи през времената.

На южния бряг морето бушува още по-ожесточено.

Малка пясъчна ивица е заобградена от скални късове, на които вълните не дават покой.

Заради вечния прибой се е образувало малко езерце между скалите и пясъка.

Стигнах до тук.

Напуснах превзетия от морската стихия бряг и се върнах отново горе, за да продължа обиколката.

По носа има няколко издатини, които са се превърнали в дом за кормораните. Внезапната ми поява не ги изненада, само чевръстите гларуси се усетиха и излетяха.

Придвижването в тази част се оказа трудно изпитатие, тъй като военните са разпънали бодлива тел по самия край на ръба.

Без да вляза и метър в поделението, успях да обиколя нос Акин от край да край.

Всички снимки от нос Акин в сток секцията.