Отново Ахелой
Този малък язовир е способен да изсмуче стотици кадри от моя фотоапарат. Бях се впечатлил от него още първия път, когато се мъчих да се добера през разни селца и гори. Сега със съвремените средства за ориентиране ми е значително по-лесно да си направя маршрут, затова избрах северната му страна — от към селата Бата и Белодол.
Язовирната кула
За сравнение, на тази снимка нивото на водата е два пъти по-високо спрямо същата кула, но месеца е април.
Встрани от язовира
Ето откъде минавал пътя.
Това поле с лавандула ще е неописуемо през пролетта.
Минимализми с теле-обектива
На гребена на вълната.
Зелен остров в полето.
Дългият път на никъде.
Самотник.
Да не забравя язовира
Характерни язовирни линии.
А когато нивото на водата е ниско, тези линии са още по-изпъкнали.
Където има язовир, там има и рибари (и москвичи).
Коментари “6”
Невероятна красота е там, майстор си на снимките, с какъв апарат снимаш?
С канонче 350Д.
Много живописно. Страхотно е!
Поздрави от Кипър. Тук много ми липсват багрите на есента. Чак когато отидеш в чужбина осъзнаваш колко е красива България.
Последната снимка е трепач, както и с пътя и самотното дърво, браво.
А защо Ахелой? Снимките са от другаде. Аз съм от Ахелой и селото не е нещо особено, за жалост.