Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Зимен преход до Полежан
Две изконни поуки бяха безспорно доказани в този преход&nvsp;- Човек се учи от грешките си и Повторението е майка на знанието. Първо, изкачихме връх Безбог от грешната страна, за да разберем на връщане, че буксуването в клека е било безсмислено. Второ, прецакахме безценен час в мръзнене, вместо да продължим към Полежан.
Ден първи - Безбог
Планувахме да се качим на връх Полежан и да изчакаме залеза там. Ванката беше убеден, че през зимата Безбог се изкачва само от северната страна, така че още в самото начало попаднахме в гъст клек. Снегоходките затъваха в мокрия сняг, преплитаха се в клоните. На всичко отгоре, жегата допълнително ни тормозеше. След изтощително буксуване и много псувни в клекарника, най-сетне набрахме височина и излязохме на чисто. Малко под връх Безбог, времето драматично се промени. Яркото слънце се скри зад облаците, задуха вятър, заваля сняг. На самия връх, заради виелицата, видимостта беше почти нулева. Толкова бях изненадан, отказвах да повярвам, че това се случва. Исках да продължа напред, но беше рисковано, а и безсмислено. Слязохме малко под Безбог, на завет, и зачакахме времето да се оправи. Обстановката се влошаваше все повече. Нямахме друг избор, освен да се върнем в хижата и да обмислим нов план.
В хижата, чай в пластмасова чашка струва левче, а манджите гонят цени като в луксозен ресторант. Туристите тук се възприемат като ходещи портфейли.
Ден втори - Полежан
Сутринта прогнозата беше за ясно време. Съобразно новия план, станахме в три сутринта и потеглихме към Полежан по челници. Този път не повторихме грешката да минем през клека, а заобиколихме през Безбожка порта. Озовахме се на връх Безбог час по-рано от планираното. Никой от двамате не е минавал по маршрута от тук нататък, затова нямахме никаква идея накъде продължава пътя. В тъмнината нищо не се вижда, а излезеш ли на открито, ураганния вятър може да те издуха като перце. Едва намерихме не толкова ветровито място и зачакахме, свити като шушулки. При първите светлини на зазоряването събрахме смелост и се отправихме в пастта на бурята. Оказа се, че в седловината почти не духа и сме чакали напразно. Аз се отправих към върха, като спирах за кратко, колкото да запечатам миговете преди изгрева.
В ниското се стелят облаци. Точката долу вляво е Ванката.
Броени метри под върха вятъра се усилва, а на моменти поривите почти ме събарят.
Навръщане установих, че изкачването на Безбог е било безсмислено, тъй като върха може да се подсече. При добро време и стабилен сняг, от хижата до връх Полежан, са към два часа и половина път, при умерено темпо.
GPS маршрути на прехода: хижа Безбог до връх Безбог, хижа Безбог до връх Полежан
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Има и един друг хубав народен лаф: "Човек се учи докато е жив". Навлизаш и в сферата на големите панорамни снимки. :)