Снежна Странджа

Изгревът ме завари до село Крушевец, малко преди да съм навлязъл в полите на Странджа.

Галерия: Зимен изгрев

Снежната покривка е подозрително малка.

Пътят до Малко Търново е прилично почистен и опесъчен, но на влизане в отбивката за село Визица прилича повече на писта за бобслей. Разликата в температурата е с -5° градуса от тази в града.

Малко преди селото конете се оправят сами с търсенето на трева под снега, като я разравят с предните копита.

Бавно, бавно по заледения и заснежен път се връщам в деветнайсти век или по-точно в село Кондолово, което тогава се е казвало Мързево.

Времето е замряло и някои от старите къщи са се покрили в странджанска пелена.

Клоните на дърветат едва удържат мокрия сняг и от време на време създават впечатление, че продължава да вали. Село Кости се появява като от приказка.

Старият път, свързвал някого Кости с Малко Търново, е все още жив. Както личи не съм първия, който минаво по него за деня.

С наближаване до резерват Узунбуджак се показа и досадната бодлива ограда, която отхапва едно голямо парче от Странджа, зад която никой не знае какво става. До единия от порталите телът е отпуснат и може да се мине спокойно. Продължих пеш.

Както и очаквах, единственото за криене са модерните вишки на ловджиите и специално оградените терени, от които трудно може да избяга дивеча. За пръв път видях доста тлъст фазан на живо, но не бях достатъчно бърз да го отстрелям с фотоапарата. Затова пък пощраках малката рекичка, която няма как да ми избяга.

По очертанията на черния път излязох до Резовска река. До нея се достига сравнително трудно, заради стръмния и горист релеф на Резовското било, но от тук се стига безпрепятствено.

По-късно, по картата разбрах, че съм минал на метри от светилището Св. Марина, което се намира в открита пещера. Снегът е заличил малката пътечка, която слиза ниско в дола при реката. На връщане се качих на хълма да погледна от високо снежното село Кости, че кой знае кога ще имам отново тази възможност.

Снимки