Меандрите на Велека

В ЗМ Велека, реката образува меандри, известни също като Буджаци. Местата откъдето могат да се видят не са много, аз лично съм открил две позиции - едната близо до Петрова нива, а другата ще опиша тук.

Сред общата кафява маса, тук-там, изпъква някое шарено дръвче.

Преходът започва малко след отбивката за село Бръшлян. Табела "Пътят на зведния месец" ни съобщава, че това е екопътека. Не се заблуждавайте, няма нито "еко", нито "пътека", а стар поддържан път, който е свързвал селата Бръшлян и Стоилово. Минава през хилава гора и няма нищо интересно, което би провокирало туристите да вървят по него.

Докато вървя и се ядосвам, че не съм продължил с колата, група коне шумно се разбягват.

Галерия: Дивак

След като подминах няколко стари пейки за почивка, се отклонявам от екопътеката и поемам към ЗМ Велека. Прави ми впечатление, че боровите горички са изкуствено засадени, тъй като вървят в права линия.

От нищото се появява къща, не просто къщурка.

Разположена е на уникално място - в средата на меандрите. Това са нагънатите долчини, през които минава реката. Отсреща се вижда паметника на Петрова нива. Някъде от там съм направил панорамата от по-горе.

Скоро се показва един от серията буджаци. Преживяването е вълнуващо -; да видиш за пръв този природен феномен, скрит толкова навътре в планината. Ето тук трябва да се направи екопътека, с ясно, характерно име, а не измисленото "Пътят на Звездния месец".

Галерия: Меандър на Велека

Следва спускане до реката.

От високото видях път, който следва точно извиките на Велека. Тук той пресича единия от буджаците и продължава по другия.

Навръщане отново се отбивам на скалите, където се открива панорама към меандъра. Ето какво се получава, когато снимащия влезе в ролята на снимания.

В тази точка моя импровизириан еко-маршрут до меандрите на Велека се пресече със стадо еко-кози. Сега спокойно мога да го нарека екопътека "Пътят на козела".

Снимки

GPS маршрут на прехода