Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Зимен преход до хижа Тъжа
Точно по изгрев бяхме на входа на парк Централен Балкан.
Охранителят на парка каза, че горе на хижата има хижари, така че бяхме спокойни за нощуването.
Пътят свързва селата Тъжа и Острец от двете страни на Балкана и е известен като Русалийски проход, заради връх Русалка (Марагидик) покрай който минава.
От високия масив Триглав се спускат два големи водопада - първи е Бабското пръскало. Той се вижда малко трудно от пътеката, но до него има и по-малки пръскала, които са изцяло замръзнали.
Снегът се оказа значително по-малко от очакванията ми.
Скоро се показва още едно огледно място към Джендема.
Отбивка от пътя води до хижа Триглав, коята е занемарена въпреки невероятното и разположение - насред широка поляна, скрита дълбоко под едноименния масив и заобиколена от гори. Личи си, че навремето е била посещавано място.
Няколко завоя по-нагоре ни отвеждат до следващото пръскало - Кадемлийското, което по това време на деня в по-голямата си част е все още неогрято.
Ако се вгледате внимателно, ще забележите човек на моста. Сега вече имате представа за мащаба за това величествено природно творение.
Буйно спускащата се вода е разкъсала част от ледената обвивка.
С приближаване към хижа Тъжа снегът става все повече.
След разклона от местността Смесите се показва и тя.
Поизсушихме се малко и без да се двоумим се метнахме на снегоходките към близкия връх Марагидик (сега Русалка).
Вятърът горе в съчетание с ниската температура е режещ, като бръснач.
Скоро слънцето започна да залязва и връх Голям Кадемлия (сега Триглав) порозовява.
Докато се стъмняваше се спуснахме по вече утъпканата пъртина към хижата, където ни чакаше по чаша горещ чай.
На сутринта, още преди да се зазори, повторих същия маршрут. Този път ранната светлина осветяваше в червено западната страна на планината.
Връх Ботев, като най-висок, порозовя първи.
Пълната луна залязваше зад Марагидик.
Първите слънчеви лъчи се показваха зад Триглав.
Сбогувахме се с хижаря, както и с верния пазач на хижата, и поехме по обратния път.
По тази пътечка (най-вероятно) елени слизат до реката да пият вода.
Преди да продължим надолу се отклонихме на изток към хижа Мазалат.
Денивелацията нараства с 500 метра за кратко разстояние, за да преодолее високия масив Триглав. Снегът е дълбог и пухкав и дори със снегоходки се затъва доста.
Ниското слънце просветва от време на време през гората.
На билото напористият вятър е оформил малки вълни върху снежната покривка.
Отсреща се вижда хижата, както и част от пъртината, която сме прокарали нагоре към върха.
До Мазалат остава още много за изкачване и вървене, но някой друг път.
Отново сме на изходна позиция. В ниското се стели плътна мараня. След малко и ние ще потънем в нея.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Супер, и ние не пропускаме да си направим по един зимен поход до Тъжа, предимно по 3-ти март ;-)
Хубаво е че са излекували кучето, предния хижар го караше много през пръсти.
Чудно! Кога ли ще се кача и аз зимно време в планината? Колко време ви отне прехода до хижата?
PS. Бая време се взирах докато видя човека под Кадемлийското пръскало!
От входа на парка до хижата са 12 км, ако не бързаш много за 3-4 часа си там.
В Panoramio-то има по-голяма снимка, затова съм сложил връзка. Там се вижда по-добре човека.
Откакто видях снимката на Ботев в Панорамио, очаквах тоз фотопис :) Страшно много ми хареса! Напомни ми за лятото когато бях на 5-дневен поход в планината и в деня на преход между х. Мазалат и х. Тъжа се загубихме и пристигнахме с 13 часа закъснение... Но съм останал само с хубави спомени от Централния Балкан, вълшебно място е!
Много благодаря за споделеното с нас.
През лятото направихме еднодневен преход (отиване и връщане) от другата страна на Русалийския проход - от Априлци до Марагидик и обратно. Маршрутът е доста труден и стръмен и през зимата някои участъци могат да бъдат преминати само със специални обувки. Доколкото знам, маршрутът, по който сте минали вие, е доста по-полегат и човек има повече време да се наслаждава на околностите. Това лято ще проверим дали е така :) Ще ми се да отскочим и до пеещите скали. При тях определено не е уютно през зимата. Добре че и вие не сте рискували да се отклоните до там :)
Красота не описуемая. но от зимы на фото и в квартире стало холодно
Благодаря сърдечно за приказното пътуване.
Изумява ме решителността ти да снимаш в тежки условия (за режещия вятър и студ става въпрос).
Докато бях на Боровец, имаше страхотни гледки.
Ама нали съм си глезльо -- беше ми студено и не спрях да снимам много. Ето все пак малко снежни снимки.
Как же красиво! Вот в городе такого никогда не увидишь... такое ощущение что природа не тронутая... представляю какой там чудесный воздух!
Поздрави на всички, които се качихме на хижата на 28 фев. 2009, при сурови условия затова, че не изгубихме доверие един-друг и преодоляхме трудностите по-пътя .
Тръгване от края на пътя след Априлци, около 12,30h, пристигане в 21h. С други думи, изкачването през зимата може да бъде и не толкова лесно, имайте по 1 на ум :)