Лъчи в мъглата

Галерия: Жива гора

Високите букови гори на Стара Планина са любимата ми дестинация. Достатъчно е да е мъгливо и съм напълно удовлетворен. Дори да ръми дъждец, пак не е проблем. Даже в пронизващ леден дъжд и буря съм съгласен да попадна, както се е случвало неведнъж, само да има мъгла. Това, естествено, се случи и този път. Както обикалях в прогизналата гора, в търсене на подходящо буково съчетание, мъглата изчезна като подплашена и се изля мощен порой. Нищо сухичко не остана по мен, макар че бях с дрехи предназначени за такова време.

Галерия: Преди пороя

През нощта имах време да поизсъхна и по първи петли напуснах леговището си. Белият воал се беше изпънал на високо и едва опираше във върховете на гората. Изпаднах в дилема какво да правя - дали да тръгна по билото или да чакам мъглата да се спусне. И двата варианта не сработиха. Първо доизмокрих всичко изсушено в обикаляне из гората, после хукнах по непрогледното било. Така изгубих няколко часа без веднъж да съм извадил фотоапарата.

Когато си тръгвах мъглата се спусна и слънчевите лъчи успяха да пробият през нея. Втурнах се като обезумял по склона, за да уловя светлинната феерия траеща едва миг. Оказа се почти невъзможно, тъй като лъчите мигом просветваха на различни места и се виждаха само от специфичен ъгъл. Това се дължеше на движещата се мъгла (облак), която бързо се спускаше и вдигаше. Докато наглася статива и натисна спусъка шоуто вече беше приключило. Все пак, с голяма доза късмет, успях да запечатам един кадър от този уникален момент.

Галерия: Мимолетни лъчи

После колкото и да гоних лъчите, беше твърде късно. Слънцето грееше все по-ярко, а мъглата бързо се оттегляше.

Снимки ден 1 Снимки ден 2