Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
В дебрите на Странджа
В Странджа обикновено много се върви и почти няма нищо интересно за снимане. Или трябва да е река, или някоя оцеляла гора в резерват, където може да се щракне достолепен дъб или бук.
В Странджа нормални пътечки почти няма - или ще е някой разкалян път, прокаран за дърводобив, или ще е буренясъл, отдавна изоставен непроходим път. Зад кльона, пък, разни привилегировани бабаити обикалят с джипове и гърмят по животинките. А там е и най-голямата странджанска пещера Махарата.
Отвън изглежда леко зловещо. Входът на пещерата сякаш е пропаднала в голяма яма, около ямата растат странни черни гъби. Още ме побиват тръпки.
След като видимия път изчезна, поех по невидимия. То едни плетове от бодливи храсти... напълно невъзможно да се премине през тях. В ниското слънчевите лъчи пробиват през оттеглящата се мъгла.
Обратно по странджанската артерия Бродилово-Сливарово, от която се разклоняват безброй вени, водещи кой знае къде. По пътя сеч и опустошение.
Папратът покафенява и изглежда като да е покрит с бронз.
В Сливарово слязох до Резовска река, но не е същото като да се спуснеш по някой стръмен и непроходим странджански дол. Прекалено лесно се стига, няма я тръпката.
Магията на Странджа се е скрила толкова дълбоко, че и в най-потайните и дебри ми е трудно да я открия.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Много безнадеждни качалното и крайното изречение..
И не беше ли тая пещера с египетските разкопки? :)
Мда, нещо се разочаровах. Пещерата с разкопките е до Малко Търново, някъде под връх Градище. Там още не съм ходил.
Хмм бях се наточил да идвам по тези места миналия уикенд, в последния момент се отказах. Но сега като гледам още няма никаква есен.
снимката с паяжината - само заради нея си заслужава :)