Странджа в бяло
Завали ли сняг, изпадам в дилема къде по-напред да разходя фотоапарата. Искам нещо гористо и хълмисто - надолу е Странджа, нагоре Балкана. По навик потеглям надолу. Първата отбивка е при водопада преди село Стоилово. Водата ври, вдига се мъгла от пръските.
Приближих се на метър до пъстрото пиле. Така и не ме удостои с внимание, улисано да чисти мократа си перушина.
Удоволствие е да се пътува по заснежения път.
Накрая отскачам до дървото поразено от гръм. Вятърът фучи, пръстите ми са сковани, все едно съм в Сибир.
Смятай, сняг по морето. Щом видях новина с текст "В Ахтопол има най-много сняг" - припаднах временно. Не мислех, че някога ще срещна думите Ахтопол и Сняг в едно изречение, с изключение може би на "В Ахтопол никога не вали сняг!"
Както беше писал веднъж: "Странджа е много ходене за малко снимане" или нещо подобно...все пак си струват такива редки моменти :)
Аз така и не разходих моя :( Достраша ме с моя никакъв шофьорски опит ... Снимката с водопада много ми хареса. Възхищавам се на ентусиазма ти.
Поздрави Галя
Много добри кадри. Поздравления.
Пъстрото птиче най-много ми хареса ;) Хванал си го идеално!
Пъстрото пиле е синигер :)