Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Стенето
От хижа Дерменка започва пътека през резерват Стенето, която води до село Черни Осъм. Още на първото дърво, на влизане в гората, има табелка Маршрутът е затворен. Това още повече ме амбицира и преди изгрев вече се спусках по стръмните склонове на резервата.
Предният ден, на свечеряване се изля проливен дъжд и си правих сметка, че сутринта в гората ще е мъгливо.
Нямаше и помен от мъгла, напротив времето беше съвсем ясно. Пътеката слиза до реката и отново се изкачва нагоре.
Следват панорамни гледки към каньона на река Черни Осъм.
Някъде в резервата се намира най-дълбоката пропаст Райчова дупка. Видях една дупка, но ми приличаше на меча бърлога и не посмях да се приближа до нея.
Към средата на маршрута се простира огромна поляна цветчета, с аромат на пресен чесън.
Всъщност, не е точно поляна, а букова гора, която не е на склон, а на що-годе равен терен.
Изглежда, че маршрута е лесно проходим, но не е така. По пътеката рядко преминават хора и очертанията и са почти изгубени, само маркировката по дърветата служи за ориентир. Върви се покрай стръмни пропасти и много паднали дървета.
На слизане тръгнах по старата маркировка и ми костваше много усилия да се ориентирам в и без това трудно проходимите дерета. Шумът от реката се усилваше и скоро излязох в долната точка на резервата.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Букова гора, застлана с дебел зелен килим от див чесън, е неповторима гледка! Бил съм веднъж свидетел на нещо подобно. Снимката с дивата коза е интересна, жалко че нямаш някой "телескоп", от онези по 400+ мм.
Наистина е чесън значи. Козата е метална, по-скоро трябва да е елен, понеже те са гордостта на резервата.
Ха, помислих че е истинско жовитно. В интерес на истината като каза, наистина ми заприлича на елен/кошута... :D
ОХААА тучната самардала на батка... н'са ли на'рупа със сол и ръжен ляб и сир'ньие!
В този край му казват леворда на дивия чесън. :)
*левурда
Красиви снимки си направил Евгени, а разходката съм сигурна, че ти е доставила огромно удоволствие. То такива дивни места в България май почти не останаха.
А поляната с цветчетата е наистина Див Чесън. Има го и тук в Италия, но аз го познавам от България, много е вкусен на салата, ех после малко мирише, но пък е удоволствие. ;-)
Поздрави, Мими
Боби, не е Самардала тревата, Див Чесън е.
Ето ти Самардала да видиш какво представлява:
http://www.panoramio.com/photo/20996492
Снимката с изгнилото дърво ми напомни за дърво близко до пещерата на св. Иван Рилски. 1 към 1 е просто...Още си пазя снимките на GSM-а.
А снимката където слънцето снима право в апарата щеше да е красота, ако не беше точно срещу теб слънцето.
Браво за поредните красиви снимки които ни предотстави!
Точно така, див чесън или левурда, расте само и единствено в букови гори рано на пролет, а самардалата е съвсем друга подправка, тя е основна съставка на мерудията.