Първи сняг
Шаро е сърдит. Не одобрява когато чужди елементи се навъртат около стадото му.
Калово беше единственото селце в Странджа, в което не бях стъпвал. Пушат едва няколко комина. Коне си похапват от затрупаното със сняг сено.
Заберново също изглежда опустяло.
Типично за Странджанските села, църквите се състоят само от камбанария.
Портата е осеяна с некролози. Броят им вероятно е по-голям от този на местните жители.
Уличките са приятно отрупани със сняг.
Село Визица е на самия път. Няма как да бъде пропуснато.
Бялата премяна на Странджа, уви, е временна. Съвсем скоро снега ще стопи и всичко отново ще е сиво.
На изток към Ахтопол, няма спомен да е валяло, но пък морето е бурно, чак гневно.
Скалите спират вълните, водата в залива е учудващо спокойна.
Старият маяк все така с години устоява на безспирните морски плесници.
Добрееем, благо! Толкова сняг по Бургаския край не съм виждал от доста време :) Каручката е харабия, тихото заливче - също. Смени небето с нещо ярко синьо и с облачета и ще стане като лято :)
Ха, честно казано очаквах малко по-подробно разказче, след като видях снимките в панорамио. Иначе тези с маяка къртят!
Страхотни снимки Евгени, много поздрави от София!
Прекрасно си видял Странджа.
Прекрасно си уловил чистотата и спокойствието на зимния сезон.
Незнам как го правиш - снимките ти всеки път са толкова красиви, че се питам къде ги намираш тези хубави кътчета в България...