Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
На кея, където присъствието на рибари е традиционно, заварих нов обитател - един любопитен пеликан.
Пеликан номер едно се повъртя покрай мен и след като разбра, че няма да получи нищо за хапване отплува нанякъде. След малко се появи пеликан номер две.
Нямаше нужда да се крия или да пристъпвам бавно, за да го снимам - накъдето и да вървях ме следваше и той.
Усетил, че с фотоапарат риба не се лови, също като колегата му, ме отсвири. Завъртя се обратно и отплава по неговите си пеликански пътеки.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
В Несебър правехме покрива на къщата... и на 10тина метра от мен... във формация 8 на едното крило 5 на другото и водача - общо 14 - минаха ... като на забавен кадър...
Мисля, че не съм имал друг момент, в който да ме е толкова яд, че апарата не е в мен. Умрях си... от мъка...
Чудни кадри Гена... особенно самотния лебед в езерото и водната пътека след него...
Да бях отишъл по-раничко щеше да е още по-добре. Повечето кадри станаха замазани дори и с високото ISO и макс отворена бленда.
А тоя пич накрая е същия пеликан, не е лебед.
Хехе... Така де... самотния пеликан... :о)
Като гледам как лениво обикаля край брега ми се струва, че е минал само на жаби, където има пеликани по принцип трябва да има по големи риби.
Лоша новина за пеликанчето от първата снимка.
Браво, Майсторе! Направи ми деня...
А трагедията с унищожаването на природата е отделна тема - дано от нея не останат само снимките :(
Все пак от всеки един от нас (или от всички нас:) зависи това да не се случва.