Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Из Северозападна България - Част 2
Забележителностите, които не трябва да се пропускат в този край са пещера Магурата и Белоградчишките скали. Заради видинските приключения времето за Магурата е напълно изчерпано, понеже разходката в нея отнема час, а черния път от селото до хижата ми е непознат и предпочитам да си оставя час-два време в аванс, преди за се мръкне.
Белоградчишки скали
По фото форумите постоянно изкачат снимки на тези скали. От какъвто и ъгъл да ги снимаш все изглеждат невероятно, не е възможно да излезе лоша снимка от там.
Картината преди влизане в крепостта е приказана, и за късмет времето е още по-приказно.
Скалните феномени напомнят на Метеора.
За малко да пропусна да спомена Чипровския манастир. Малко манастирче, още на входа един чичка ти казва, че не можеш да влезеш с тениска (чудно ми е лятото кой ще се сети да си носи зимната фланела) и ако имаш апарат по-добре да го прибереш, сякаш кой знае какво интерсно има да се снима там. В църквата злобна баба пояснява с поучителене тон как трябва да се държиш в манастира и как да точно да отговаряш на поздрава Христос Возкресе, дълго след като е минал великден.
Чупрене - Хижа Горски Рай
Още преди селото, пейзажа те кара да отбиеш от пътя и да му се насладиш.
В Чупрене случих на дядото, който е бил бивш шеф на тамошното горско и е участвал в създаването на екопътеките и маркирането на резервата. Подробно ми разясни откъде се минава за хижата, и че сама за два часа може да ме закара до Пирот.
Около 10 км се пътува по чакъл, който стига до хижата на горските.
От там до хижа Горски Рай остават 7 км през живопосна букова гора, в която с повече късмет могат да се видят сърни.
В хижата ни посрещнаха гостоприемни хижари, каквито досега не бях срещал. Накараха ни да се чувстваме като ВИП персони. Храната, която ни приготвиха трудно може да се опише с думи. Цените там сякаш са спрели да се покачват от години насам и всичко изглежда удивително евтино.
Резерват Чупрене
На сутринта се приведох в пълна бойна готовност, за покоряване на върхове. Заредих бутилка вода и малко храна в раницата. От опит знам, че в планината без вода и хубави обувки не се тръгва, а този път научих никога да не отивам с къси панталони в гората, ако не знам пътя!
Преди да тръгна хижаря ме ориентира откъде да се кача на близкия връх Остра Чука. От там имах намерение да се разходя по билото, което е граница между България и Сърбия, до връх Миджур или поне до където успея да стигна.
С весела походка се отправих по пътеката през резервата от вековни смерчови гори и скоро разбрах, че не вървя в посоката в която трябва. GPS-ът се оказа безполезен, заради гъстата гора нямаше сигнал. Вместо да се върна по обратния път, като инато магаре продължих да драпам нагоре в търсене на някаква маркиравка. Лошото на този вид гора, освен че е гъста, са големите наклони и множеството изпопадали дървета пръснати навсякъде из шумата, всяко невнимателно стъпване води до ужасно издиране на краката.
От много лутане и търсене на каква да е маркировка така се изгубих, че вече не можах да намеря обратния път. За късмет, GPS-а чак сега прихвана някакъв сигнал и започна да записва позицията ми. Най-накрая съзрях маркиравката - червено и бяло.
Бързо ми светна, че това не е туристическа маркировка, която е с две бели линии и една цветна, а маркирвка обозначаваща резервата. Все едно, продължих да я следвам, което се оказа ужасно трудно занимание. Пътят вместо да се оправя ставаше все по зле, ако въобще може да се нарече път, защото такъв липсваше. След пръдължетелно дране в изпочупениете клони и опит да следя маркировката стигнах до края на резервата, който свършва на място невъзможно за преминаване. Вече благодарение на GPS-a, реших да се върна до реката и от там да се измъкна от гората. Немислимо беше да търся пътя, от който съм минал.
Имах възможност да поснимам от ръка със скорост на затвора 1/8, тъй като не си взех статива.
На няколко път успях да затъна в нещо като мини-блатца измамно прикрити под шумата до реката. Поне изходът от резервата вече наближаваше.
Според хижаря, съм се отклонил вляво, вместо на дясно още в началото на пътя, където той самия е сложил табела и маркировка за върха. Благодарение на заблеяността си имах възможността за 15 километров излет в чудния Чупренски резерват.
Миджур остава в далечината.
Незабравимия пейзаж на западния предбалкан също.
Вратцата и Леденика
Не можем да пропуснем Вратцата и пещера Леденика... всъщност Леденика можем. По законите на Мърфи, специално заради нас, целия врачански край се беше вдигнал на посещение в пещерата. Автобуси с тийнейджъри, колони от коли, пълни поляни... огромна тълпа хора се беше струпала пред входа на пещерата. Може би щеше да е голям купон да се разхождаме на няколко метра под земята с банда врякащи седмокласници, но реших да си спестя разходката за някой друг път.
На Вратцата улучихме алпинистки събор.
Хубави скали, но трудни за снимане от пътя.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Ааа батка, I feel you с това отвесно драпане през букова гора. Симо Луков през подобно нещо ни преведе на Бойково, ама надолу. Подбих пети и издрах панталон от падане и каваци по баиря. В един момент летях като Тарзан надолу, захващайки се за тоз и онзи клон, за да забавя падането. Пак добре, че не те е заварил глиганът, дет не беше на събранието...
Много благи кадри, както винаги.
пп: Щерката много секси!
Красота
Много интересен пътепис, поздравления. Завиждам ти за приключенията. Все пак си струва да влезеш в Магурата - пещерата е най-високите галерии, които съм виждал. Има и древни скални рисунки. Също не за изпускане в региона:
- Лопушански манастир "Св. Йоан Предтеча". Казват, че бил умалено копие на Рилския Манастир. Има прилика, но манастира е уникален и много закътан. Има уникално красиви икони дело на Павлович и чудесно дворче.
- Кръчма Сталин. Намира покрай отбивката към Клисурския манастири и Вършец от пътя за прохода Петрохан. Супер гледка към връх Тодорини кукли и прясна пъстърва.
А за злите хора от Чипровския манастир - когато бях преди 2 години там ми направиха подобни забележки ;)
Но задължително ще посетя Чупрене, запали ме. Поздрави, Симеон.
Здрасти, Евгени!
Следя блога ти редовно и много уважавам фотографските и дизайнерските ти умения. Радвам се, че ти е харесало в Чупренския балкан. Като малък прекарвах всяко лято в селото при баба и дядо. И понеже съм местен, така да се каже :), ще ви открехна, че всяка година покрай 9ти Август се провежда т.н. "Празник на Балкана". Става дума за 2 дена ядене, пиене, хора на поляната... и общо взето веселба. Аз съм всяка година там по това време и ако имате път натам, обадете се! Нашата вила е точно под хижа Горски Рай.
Здравей, Евгени! Удивен съм от фотографските Ви умения! Аз съм от Лом, и ми направи удоволствие да видя такъв удивителен пътепис за нашият край. С удоволствие чета описанията, които сте представили! До сега не съм знаел за хижата! Възбуди ми любопитството и имам намерение да я посетя. Благодаря за красивите снимки! Вече редовно ще посещавам сайта Ви!
С поздрав, Владо.
След 25 години скитания по света, твойте снимки ме връщат в БГ... поне в мислите!
Показвам ги на западноевропейски политици, които искам да спечеля за подкрепа на НАТУРА 2000 в БГ, срещу българските мутри.
Браво и благодаря!
Браво! Страхотни са станали тези с 12-24мм!!
Страхотни снимки и добър коментар. Добре изпипана работа!
Благодаря за чудесното представяне на Чупренския балкан и неговото популяризиране.
Снимките са една малка част от всичко онова, което може да се види и преживее на самото място.
Посещавайки това място, всеки ще изживее невероятни и незабравими мигове. Заповядайте.
Сърдечно благодаря на онзи, който е качил тези снимки в мрежата. Какви слепци сме ние, българите! С каква Природа сме надарени, а какво правим за нея -- нищо! Толкова красота! Толкова цветове! Хармония, величие и спомен за цял живот!
Та това е само едно кътче от нашата страна, а тя цялата такава е! И защо ни е чужбина? Чужденците трябва да дойдат при нас -- да се насладят на девствената и неповторима природа! Ние трябва да съхраним това, което имаме, за да не съжаляват поколенията ни за онова, което сме имали, но не сме съумели да съхраним и да им завещаем!
Хей.. тъкмо си търсех повечко информация за резерват Чупрене и попаднах на прекрасното ти описание!
Аз много се чудех дали биха ме допуснали до резервата (мога ли да се оправдая, че не съм наясно с тези неща, защото съм от женски пол? :D)
Мисля си през оставащите почивни дни да го посетя :?
Пиши ми на пощата, ако искаш, аз много ще се зарадвам тъкмо да те питам още едно, две неща :)
Снимките ти са прекрасни!
Поздрави и все на такива чудни места да ходиш, по останалите статии имам впечатление, че не се заседяваш дълго, което е страхотно!
Родена съм в този край и винаги, когато мога търся в интернет нещо за Чупрене, Търговище и Белоградчик. Ужасно ме мъчи носталгията по тези места. Благодаря ти, че с прекрасните си снимки ме връщаш там. Бистра.