Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
Есен 2011
Есента тази година се оказа нетипична, не такава каквато съм свикнал да я виждам. Приех това за предизвикателство и поех по дългия път към неизвестното.
Бях си харесал едно местенце и целенасочено пътувах към него. След километри по разбити пътища и безчет родопски селца и махали ме посрещна бариера с натрапчиви знаци "Забранено за външни лица". Като партизанин, набързо се укрих в гората, с надежда да не ме надушат горските. Отвсякъде подскачаха елени и по всичко личеше, че това е ловно стопанство. Слязох до язовира, където група чифтокопитни утоляваха жаждата си.
На отсрещната страна, в багрите на залеза, се извисява величествен връх. По форма наподобява на Рорайма, само че в умален мащаб.
Без цел и посока продължих по непознати досега родопски пътища, където се спотайват красиви селца.
Неусетно се озовах при Каньона на водопадите.
Нееднократно съм бил свидетел на есента в този край. Унило и тъжно ми се стори сега.
Отпадналостта ми през деня се оказа първия симптом на настинка, която вечерта премина в нещо като треска. По зазоряване бях в Ковачевица. Със свит стомах и ужасно гадене ми идваше да пратя на майната цялата есенна идилия и да си остана в колата.
Изненадващо, Лещен ми допадна повече.
Тук се намира популярната къщичка от глина.
Вместо да се разхождам по горските пътечки, прекарах няколко часа в спане, притиснат здраво в хватката на грипа. В транс, преди залез, бях на Стобските пирамиди.
Тук разказа трябваше да приключи...
Мъглата беше като залепнала за язовира. Малко по-далече и вече се разкъсваше.
Край Земенския манастир беше лют зимен студ.
Около Разбоишкия манастир не беше никак цветно, дори се падаше в сянка.
От западните покрайнини отклоних към Искърското дефиле.
Надвесих се над Черепишкия манастир.
Последен, за този странен ден, оставих Етрополския манастир.
Агонията (пътуването) приключи по тъмни доби в Жеравна. На сутринта с нови сили изкатерих баира към горичката откъдето, се откри приказна гледка към селцето, където пушеха комини, а в далечината мъгла покриваше всичко.
Край това димящо езерце завърши моето нетипично есенно предизвикателство.
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
Последният кадър ми хареса най-много :)
Страхотник снимки много ми харесват. Браво.
Издържани и добре композирани, макар и изстрадани,снимки! Браво! Би ли споделил какъв е обектива? Явно - "L"...
Бъди здрав, и не се разболявай, защото чакаме още добри фотоси :-))
Евгени уникални снимки човек... Браво и поздравления!!!
Браво! И сърнички! Надобрял си много
Уникално. Чудя се толкова ли сме неспособни, че не можем да промотираме страната си, ако не друго, то поне като невероятна природна забележителност. Браво за снимките и усилията!