Нос Емине
Сравнително рядко посещавам това откъснато място. Пътят до него е толкова разбит, че малцина се осмеляват да пораздрусат колите си.
Носът е почти отвесен, но усилията да се слезе до брега си заслужават. Гледката от там с нищо не отстъпва на тази от горе.
От северната страна, чак до плажа Иракли, брегът се състои изцяло от гладко заоблени бели камъни.
Под самия нос е най-интересно, където морето изобилства от подводни и надводни скали.
Формата на отвесния бряг все едно е изсечена с длето.
Казват, че плаването в близост до носа е опасно. Тези скали наподобяват на Варварските "Дарданели".
Колкото по-на юг отивам, толкова повече се приближавам към залеза.
От морето се подават чужди елементи - бетонени блокове.
Време е да поема обратно. Там, където завършва гърбицата на носа, навремето е имало път, вероятно използван от военните. Аз, обаче, продължавам нагоре към фара - най-високата точка.
Маякът светва.
Един пореден ден завършва.
Втората фотография (вертикалната) е любимата ми твоя снимка заедно с тази: http://seen.evgenidinev.com/nature/winter_sunrise/
:)
Снимките са невероятни! За пръв път виждам подобни от Емине. Свикнал съм единствено с обичайните снимки отгоре, които за мен са скучни. Тези обаче са уникални! И на мен втората ми харесва най-много :) Прилича ми на шедьоврите от TimeCatcher :)
Прекрасни снимки:)))
Naj mi hareswa chetwartata snimka. taj kato i az sam lubitel na UWA Ultra Wide Angle shoots.
Незабравими снимки! Толкова години съм минавала с кораб покрай това място и не съм подозирала, че съществува такава прелест!