Блог на Евгени Динев за пейзажна фотография
От Карнобат до Сливен през Балкана
Пътуването от Бургас до София е екстремно преживяване, наситено с негативни емоции. Ако имате достатъчно време за губене, променете маршрута си от Карнобат до Сливен с няколко километра по-нагоре, през подбалкана. Това със сигурност ще ви осигури поне една доза позитивен заряд.
Потапянето в Балкана започва от отбивка за село Искра. Пейзажът мигновено се променя - млад жребец отмаря на зелена ливада.
Тук е безвремие, в сравнение с онази тясна отсечка, където всички се надпреварват да стигнат първи, в своите метални возила.
Спокойствието е навсякъде, само трябва да се огледате да го видите.
Така, както си пътувате, се озовавате в село Медвен. Оставяте тенекията някъде и поемате по еко-пътеката "Синия вир", покрай реката, която ще ви отведе до едноимения водопад.
Съвършено място за изчистване от отрицателната енергия.
По пътеката има една тръба, от която пръска вода с високо налягане. При промяна на ъгъла и подходящо слънце се вижда дъга.
Дъга в гората.
Близо до Медвен е Жеравна. Пътят се вие покрая раззелeнени поляни.
Жабоци квакат доволно в блатото.
Пристигате в 18 век, опа, в Жеравна. Настроението започва да се насища с цветове.
Старите къщи създават неповторима атмосфера.
Странно, но из тази част на Балкана, конете се срещат повече отколкото хората.
Котарацита са супер страхливи, за разлика от созополските.
Спойка от камъни с кал крепи стените на къщите от векове. Натрупали сте толкова много положителни емоции за по-малко от ден, които също трябва да бъдат споени с още една вълшебна съставка, която се намира в края на пътуването.
Няма оттърване от тези коне!
Парк "Сините камъни", късен следобед. Лифтът е приключил работа за днес. Хората са се разотишли след дългия уморителен пикник. Сами сте, а суетата е някъде там, долу.
Още няколко минути и се връщате при нея.
Но дотогава има цяла вечност, защото времето е спряло и всички тези мигове са запечатани в един незабравим спомен, който ще ви връща тук всеки път когато имате нужда от нещо положително.
Пътят е придобил нови измерения. Пътувате щастливи, изчистили проблемите си там горе.
Лека нощ!
Всяка снимка, която виждате тук, може да бъде поръчана за отпечатване на луксозна Fine Art фотохартия. Художествено пресъздадена, във вид на картина, фотографията разкрива много повече детайли и емоция, отколкото гледана на екрана. Още информация.
12 Коментара
Коментирай
FineArt принтове
Въздействащи пейзажни картини от България, които ще украсят по отличителен начин вашия интериор.
Пейзажите в Галерията и повечето снимки в този сайт могат да бъдат поръчани за печат на луксозна FineArt фотохартия.
Страхотни снимки, както винаги. Подбалканският път е наистина много живописен, но завоите точно преди София изнервят.
Един ден, като издадеш книжка с фотопътеписи из БГ искам една... :о)
някъде септември ще се роди синът ми... ще има да му показвам родните парчета из твоите страници...
пък може да се организираме - по следите на Гената Динев :о) хехе...
Шса обадиш ако тръгнеш да правиш книга, да дам едно рамо :) Нещо като "100 обекта", ама по Евгенски.
Иначе това май ти е най-поетичното пътеписче... Явно такова е било настроението. Малко ме притеснява пресиленият hdr на Жеравна, но щом те влече.
Тоя край ми е близък, защото Искра е нещо като едно от няколкото ми села, а баба ми и родата в тоя ръкав на дървото е от там (Медвен, Ичера, Жеравна, Котел...)
На Синия вир за първи път в живота си видях речен рак, м/у другото.
страхотни снимки Евгени, браво!
Наистина много красиво! Страхотни снимки!
Страхотни снимки и разказ! :)
Много хубави снимки и разказ! Благодаря! :-)
Пренесе ме в друг свят, за малко...
Браво! Тия преходчета най ми харесват :)
Здравейте, казваме се Боян и Мариела Рачеви. На Синия вир ходихме днес (24 05 2008 г.) тръбата все още пръска и ние видяхме дъгата в гората. Пиши ми кога си ходил ти и колко време тази тръба пръска там. Помислихме, че е природен феномен преди да разберем какво става там. Иначе, мястото е страхотно.
Много яки снимки, бр.
Страхотни снимки!
Наистина е много спокойно като свърнеш на Искра (както ние направихме на едно задръстване лятото). Жалкото е само, че ние срещнахме доста хора из селата и те бяха САМО роми! Няма българи вече в големи райони. А е прекрасна природата там! И ми светна...всички трябва да се върнат по родните си места. Ако скоро не се разбере, статистиците казаха: До 50 години няма да има България!
П.С. Като непрофесионалист мога само да благодаря за споделянето на снимките и рисковете, които поемаш, за да ги направиш!